Кристалина Георгиева: Вървим със затворени очи към по-бедно и по-несигурно бъдеще

Първият приоритет трябва да бъде борбата с инфлацията, която пряко засяга бедните. Няма да можем да поддържаме икономическия растеж занапред, ако не възстановим ценовата стабилност, казва управляващият директор на Международния валутен фонд в специално интервю за осмото годишно издание на Мениджър "Първите в бизнеса"

Г-жо Георгиева, каква ще бъде 2023 г. за световната икономика?

Световната икономика преживя три трудни години – и за съжаление, такава ще бъде и 2023 г. Шоковете от пандемията и войната в Украйна доведоха до значителни загуби на брутен вътрешен продукт, които засягат особено силно по-бедните домакинства.

Прекъсванията в глобалните вериги за доставки в съчетание с много бързото нарастване на цените на енергията и храните генерираха устойчиво висока инфлация, а тя от своя страна предизвика затягане на финансовите условия и рязко забавяне на глобалния растеж – от 6% през 2021 г. до 3,2% през 2022 г. и прогнозираните 2,7% през 2023 г.

В момента инфлацията е най-сериозният проблем за икономиката и изисква решителни мерки. Затова централните банки приоритизират борбата с нея.

Ценовата стабилност е ключово условие за растежа и е особено важна за хората с ниски доходи. За тяхната защита е много важна и добре приоритизираната фискална политика, която помага само на нуждаещите се от подкрепа, без да подкопава упоритата работа на централните банки за овладяване на инфлацията.

Стагфлация, инфлация, рецесия, всички тези очаквани рискове как ще повлияят на общия стопански и бизнес климат?

Ние живеем в свят на по-чести и по-драматични сътресения. Свидетели сме на това как една здравна криза може да прерасне в икономическа, как война в една страна може да доведе до продоволствена и енергийна криза по света и да предизвика глад и бедност далеч от територията на конфликта. Светът загуби повече от 5 трилиона долара заради пандемията и е напът да загуби още около 4 трилиона долара до 2026 г. – еквивалент на годишния БВП на Германия – заради войната в Украйна.

Най-малко една трета от света ще бъде в рецесия през следващата година. И дори в страни, където растежът ще остане положителен, стотици милиони хора ще се чувстват като в рецесия поради нарастващите цени и намаляващите доходи.

В коя от трите най-големи икономики – на ЕС, САЩ и Китай – забавянето ще бъде най-значително? И как това ще се отрази на други държави и региони?

През 2023 г. и трите икономики ще усетят забавяне. Най-големият фактор, който пречи на глобалния растеж, остава войната в Украйна. За Китай прогнозите ни са за 4.4% растеж – с 0.7% по-нисък от априлските ни оценки. Понижението се дължи на предизвиканите от пандемията затруднения, свързани с политиката на нулева толерантност към COVID-19, и продължителния финансов стрес сред строителните предприемачи. В Европейския съюз ситуацията е по-трудна, тъй като въздействието на войната в Украйна е значително. Предвиждаме растеж от 0,7%, което е понижение с 1,8 процентни пункта спрямо прогнозата ни от април.

Поне половината от Европа може да се окаже в рецесия през следващата година. В Съединените щати високите лихвени проценти започват да свиват търсенето и инвестициите, водещо до растеж от 1%, или понижение с 1,3 процентни пункта спрямо прогнозата ни от април.

В тази среда общо забавяне на темповете на развитие на световната икономика е неизбежно – за което влияе и затягането на финансовите условия в резултат от повишаването на лихвените проценти на големите централни банки, особено на Федералния резерв на САЩ. Повишената несигурност в разкъсването на веригите за доставки допринася за тенденцията към геоикономическа фрагментация и допълнително забавя икономическото възстановяване от пандемията. С други думи, нещата ще се влошат, преди да се подобрят.

Казвате, че трябва да продължим да повишаваме лихвените проценти, за да контролираме инфлацията, дори с цената на рецесия. Къде е балансът между недостатъчното и прекалено голямото затягане на паричната политика?

Първият приоритет трябва да бъде борбата с инфлацията, която пряко засяга бедните. Няма да можем да поддържаме икономическия растеж занапред, ако не възстановим ценовата стабилност. Ето защо централните банки трябва да действат решително, докато инфлацията не се върне на целевите равнища и се гарантира стабилизирането на очакванията за бъдещата инфлация.

Внимателното наблюдение на данните е от решаващо значение, за да се избегне рискът от грешки в политиките – както грешката от преждевременно отслабване на борбата с инфлацията, така и грешката от прекомерно затягане на лихвените проценти.

В същото време фискалната политика трябва да работи съвместно с паричната политика, а не срещу нея. За да се избегне стимулиране на инфлацията, всички нови разходи трябва да бъдат компенсирани от спестявания или нови приходи.

Отговорната фискална политика може да изпрати силен сигнал, че политиците предприемат съгласувани действия в борбата срещу инфлацията, като същевременно се справят с кризата с разходите за живот и гарантират, че всеки има достъп до храна на достъпни цени, и защитават домакинствата с ниски доходи от нарастващата инфлация. Да не забравяме, че вече 345 милиона души по целия свят са засегнати от продоволствената криза в резултат на войната на Русия в Украйна, високата инфлация и климатичните бедствия.

Как оценявате мерките, предприети от правителствата за контрол на цените, субсидиране на електроенергията, забрани за износ?

Субсидиите или ценовите тавани за крайните потребители могат да смекчат въздействието на високите цени, но, от друга страна, изкривяват ценовите сигнали и не стимулират енергоспестяващо поведение. Когато предлагането е ограничено, ценовите ограничения могат да доведат до недостиг на енергия, а това от своя страна може да доведе до значителни икономически разходи.

Универсалните ценови субсидии не позволяват диференциране според платежоспособността на потребителя и обикновено са скъпи от фискална гледна точка. Нека ви дам пример. За 2022 г. средно в Европа разходите за живот на домакинствата са се увеличили с над 7 процента поради по-високите цени на енергията. Нашият анализ показва, че пълното компенсиране на домакинствата с най-ниски доходи, които са около 20 процента от общия брой домакинства, ще струва 0,4 процента от БВП, а компенсирането на тези, които съставляват 40 процента от общия брой, ще струва близо 1 процент от БВП. Въпреки това фискалните разходи за някои от съществуващите пакети, включително обявените нови мерки, са значително по-високи от тези цифри, като в много държави надхвърлят 1,5 процента от тазгодишното икономическо производство.

Нашият съвет е да се осигури целенасочена подкрепа за уязвимите групи, като същевременно се запазят ценовите сигнали за стимулиране на икономията на енергия.

Оправдано ли е поемането на нов или по-голям дълг от страна на държавите?

Макар че дългът е все по-голям проблем за много държави, решението за вземане на заем зависи от ситуацията и нуждите на всяка страна. По време на пандемията световният публичен дълг рязко нарасна и въпреки намаляването му в последните две години до края на 2022 г. се очаква той да възлиза на 91 процента от БВП, което е над равнището отпреди пандемията.

Затягането на финансовите условия в световен мащаб увеличи уязвимостта и  рисковете, свързани с дълга.

Повече от 60 процента от държавите с ниски доходи и над 25 процента от икономиките с възникващи пазари са изложени на висок риск или вече имат затруднения да обслужват дълговете си. Затова е важно да концентрираме вниманието си към осигуряването на устойчивост на дълга там, където рисковете от дългова криза са най-големи.

Изглежда, че съществува глобален консенсус относно това, че публичните финанси не са достатъчни, за да се спечели борбата с изменението на климата. Каква е ролята, която смятате, че трябва да играе частният сектор в това отношение?

Прави сте. За да спечелим борбата с изменението на климата – а ние трябва да я спечелим, – ще бъдат необходими усилията на всички. Само до 2030 г., за да се стигне целта за нулеви нетни емисии до 2050 г., светът ще се нуждае от трилиони щатски долари за инвестиции. Сегашното ниво от около 630 млрд. долара е малка част от това, което наистина е необходимо – и много малко от тези средства отиват в развиващите се страни.

Публичното финансиране и публичните действия, включително адекватните политики в областта на климата, са от решаващо значение, но няма да бъдат достатъчни. Ако искаме да избегнем климатична катастрофа и да създадем един по-устойчив свят, трябва да привлечем частния сектор и да му дадем възможност да се активизира.

Това е не само негова отговорност, но и в негов интерес. Ако имаме начин на живот, ориентиран към опазване на околната среда, това е огромна бизнес възможност, да не говорим, че компаниите се развиват най-добре в свят, който е по-устойчив и стабилен. Както показва нашият неотдавнашен Доклад за глобалната финансова стабилност, решения има: от адекватно ценообразуване на рисковете, свързани с климата, до иновативни финансови инструменти, разширяване на участието на многостранните банки за развитие и финансовите институции за развитие, както и засилване на информацията за климата.

Светът все по-често изпада в спирала от кризи. Откъде може да дойде следващата заплаха за световната икономика?

Както вече споменах, ние живеем в свят на все по-чести и сериозни шокове, които през последните години доведоха до доста мрачна картина на световната икономика. Климатичните изменения са със сигурност източник на бъдещи сътресения. Не трябва да подценяваме и рисковете от нова финансова или дългова криза – макар и в момента те да не ни застрашават, опасността от тях не е изкоренена завинаги.

За мен обаче най-голямата заплаха идва от тенденцията към засилване на геополитическата и икономическата фрагментация – в момент, когато светът има най-голяма нужда от сътрудничество, за да се справи със сериозните глобални проблеми. Боя се, че вървим със затворени очи към по-бедно и по-несигурно бъдеще. Ако изберем да преминем към „отделни блокове“, ще платим висока цена – според оценките на МВФ тя ще се равнява на спад на световния БВП до 3.5 трилиона долара.

Единствено международното сътрудничество може да реши неотложните глобални проблеми, като например тези за преодоляване на недостига на храни, премахването на пречките пред растежа и опазването на нашия климат. Трудностите ще продължат и занапред, но ако инвестираме в това да работим заедно, можем да постигнем по-висок стандарт на живот за хората навсякъде по света.

Екип на Мениджър. Интервюто е публикувано в „Първите в бизнеса“. Специалното издание на „Мениджър“ се откриете на ZinZin.bg