Повторната употреба на отпадъчните води: доказана необходимост

Повторната употреба на отпадъчните води: доказана необходимост

Повторната употреба на отпадъчните води: доказана необходимост

Водата е един от най-ценните ресурси, с който човечеството разполага. Водните ресурси създават екосистема, благодарение на която съществува животът на Земята. Прясната вода е само 2.5% от наличната и 80% от населението на земята живее в райони, в които са разположени едва 20% от източниците на прясна вода на планетата. С бързото нарастване на населението в света, ускорената урбанизация и глобалното затопляне, този ресурс става все по-оскъден и все по-ценен.

За Групата „Веолия“ екологичната трансформация е стратегия и основна цел, която чрез конкретни решения и радикални мерки постига коренна промяна на моделите на производство и потребление. Все по-значима става темата, свързана с разумното и пестеливо използване на повърхностните и подземните води, от намаляване на въздействието от заустването на пречистени отпадъчни води до възможността да пестим вода чрез многократното използване на градските отпадъчни води. Така ще гарантираме в голяма степен опазването на околната среда.

Повторната употреба на пречистените отпадъчни води - възможното решение 

Повторната употреба на пречистените отпадъчни води е възможна, както в основните технологични процеси на различни индустрии, така и за напояване в селското стопанство, за озеленяване, като например паркове и голф игрища, изкуствени езера, повърхностно почистване на пътища, строителни площадки, там, където има смесване на бетон и други строителни процеси.

Според това за какви цели ще се използва вече пречистената вода, тя трябва да отговаря като качество и количество на конкретни изисквания, които гарантират непрекъснатост на производствените процеси, тяхното оптимално протичане, опазването на околната среда и здравето на всички нас. Например, рециклираната вода за напояване на различни култури трябва да бъде със съответното качество за да се предотврати увреждане на растенията и на почвите, за да се поддържа безопасността на храните. 

Какво предвижда законодателството в ЕС и как България решава този проблем?

От юни 2020 г. е в сила европейски Регламент относно минималните изисквания за повторно използване на водата за напояване на селското стопанство (Регламент (ЕС) 2020/741), а от 26 юни 2023 г. ще се прилагат нови правила и се очаква те да насърчат и улеснят повторното използване на водата в Европейския съюз. Само 6% от пречистените отпадъчни води на територията на ЕС се използват за напояване и затова европейският регламент определя хармонизирани минимални изисквания за качество на водата за безопасна повторна употреба на пречистени градски отпадъчни води при селскостопанско напояване. Разписани са и минимални изисквания за мониторинг, разпоредби за управление на риска за оценка и справяне с потенциални допълнителни рискове за здравето и възможни рискове за околната среда. И не на последно място, разпоредби за прозрачност, при които ключова информация за всеки проект за повторно използване на вода да се предоставя на обществеността.

Европейската директива за пречистването на градските отпадъчни води е приета още през 1991 г., а целта на настоящата директива е „опазване на околната среда от вредните последици, причинени от заустването на отпадъчни води от градски източници и конкретни промишлени отрасли“. От държавите членки се изисква да гарантират, че отпадъчните води от всички агломерации с население над 2000 жители се събират и пречистват в съответствие с минималните стандарти на Евросъюза. 

„В момента 98 % от отпадъчните води в ЕС се събират по подходящ начин, а 92 % се пречистват по подходящ начин, въпреки че малък брой държави членки, между които и България, все още срещат трудности при постигането на пълно съответствие“, споделя председателят на Българската асоциация по водите Иван Иванов.

Веселин Димитров, заместник-технически директор в „Софийска вода“, част от „Веолия“ смята, че „Новите европейски правила, които ще трябва да прилагаме от лятото на 2023 г. всъщност целят чрез качество, контрол и мониторинг да насърчат и улеснят повторното използване на водите в страните-членки на Европейския съюз. Много важно е потребителите да знаят каква е водата, която използват повторно, какви са качествата й след като отпадъчната вода е била рециклирана“.

Климатичните промени  и зачестилите сухи и горещи лета, превръщат повторната употреба на водата в  доказана необходимост. Нуждаем се от въвеждането на насърчителни мерки, като осигуряване на частично или пълно възстановяване на инвестиционни разходи свързани с изграждане на пречиствателни станции, съоръжения за допълнително пречистване и довеждаща инфраструктура, намаляване на данъци и такси за всички, които повторно употребяват отпадъчни води, но и актуализиране на нормативната уредба свързана с проектирането и изпълнението на канализационни системи.

„Реализирането на пилотен проект в сътрудничество с община, ВиК оператор и селскостопански производител със съдействието на отговорните институции Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на земеделието би дало тласък за бъдещо по-мащабно повторно използване на отпадъчните води“, допълва председателят на Българската асоциация по водите. 

Повторната употреба на водата вече е факт  

На територията на Европа  има редица добри  примери за ефективна повторна употреба на пречистените отпадъчни води в сътрудничество с местните власти и бизнеса. „Във Франция след дългото засушаване миналото лято (2022 г.) „Веолия“ планира да разшири повторното използване на пречистени отпадъчни води във всички свои съвместими пречиствателни станции чрез монтирането на компактни инсталации. С предвидените около 100 станции инициативата може да спести близо 3 млн. м3 питейна вода, което се равнява на средното годишно потребление на град със 180 000 жители.  „Първоначално рециклираните отпадъчни води ще заменят питейната вода, необходима за експлоатацията и поддръжката на пречиствателните станции за отпадъчни води. След време тяхното използване ще се разшири и в промишлеността и селското стопанство, например за напояване и почистване на улиците, като така се съдейства на земеделските стопани, общините и индустриалните клиенти да намалят използването на питейна вода“, смята Веселин Димитров от “Софийска вода”, част от “Веолия”.

В Чехия например вече  произвеждат бира (ERKO) от рециклирана отпадъчна вода  с помощта на мобилната станция за пречистване на вода на „Веолия“, която съчетава най-модерната мембранна технология и активен въглен. Производството стартира като социален експеримент, който проверява нагласите на потребителите към повторното използване на рециклираната отпадъчна вода не само за производствени нужди и напояване. Днес качествата на бирата „Ерко“, произведена от рециклирана вода, не отстъпват на традиционната бира, а това е успех за еко трансформърите на „Веолия“. 

Използването на иновативни технологии за Групата “Веолия” е правило по пътя към екологичната трансформация и възобновяването на природните ресурси. Такъв пример е пречиствателната станция в Дърбан, Южна Африка, която използва иновативни технологии за пречистване и повторно използване на битови и промишлени отпадъчни води.  Ежедневно в станцията постъпват приблизително 47,5 млн. литра отпадъчни води, които се пречистват до качество, близко до това за пиене и същевременно  на жителите на града се предоставят допълнително 47 000 м3 питейна вода.  

В пречиствателната станция Ас Самра се преработват над 70% от отпадъчните води в Йордания, които в последствие се използват повторно в селското стопанство. Благодарение на решението на “Веолия”, повторната употреба на рециклираната вода за напояване в Йордания,  спомага за спестяването на прясна вода за по-належащи нужди.

Емблематичният пример от България е постижението на Софийската пречиствателна станция за отпадъчни води Кубратово (СПСОВ). През 2018 г. станцията получава специално признание на 6-те годишни награди на Energy and Water Exchange в Лисабон, Португалия, за значителния си принос към сектор “Водоснабдяване и канализация”, с акцент върху иновациите в областта на пестенето на енергия и кръговата икономика. Софийската пречиствателна станция за отпадъчни води е не само водещ проект за Столичната община, но и се посочва от Европейската комисия като еталон и модел за енергийна ефективност и неутралност при текущото преразглеждане на Директивата на ЕС за пречистването на градските отпадъчни води. 

СПСОВ е пример за много други държави в Централна и Източна Европа, защото по пътя към въглеродната и енергийна неутралност станцията пести над 70 хиляди тона CO2 емисии годишно и произвежда зелена енергия и е напълно енергийно независима. Следващата стъпка е постигане на водна неутралност. Този термин обозначава напредъка по отношение на екологичната трансформация и допринася чувствително за устойчивостта на водните ресурси.

Подобни примери за отговорно потребление на водния ресурс и щадящо отношение към природата изобилстват в цял свят. Благодарение на съвременните технологични решения за биологично пречистване на отпадъчни води, „Веолия“ осигурява на клиент в Туаз, Сингапур 4 224 m3 ултрачиста вода на ден, което е от съществено значение за гладкото протичане на производствения процес на „Шоуа Денко“, производителите на 29% от хард дискове в света. А в Хонолулу, Хавай, осигурява 49 210 м3 дневно рециклирани отпадъчни води за промишлени и напоителни цели. Разнообразните примери за конкретни, ефективни решения в специализираните сфери  като повторната употреба на рециклираната вода свидетелстват за решителността на Групата „Веолия“ да се превърне в световен шампион по екологична трансформация.

През 2023  „Веолия“ навършва 170 години от основаването си, а това е повод още по-активно да използва натрупания опит и международна експертиза в трите основни направления вода, енергия и преработка на отпадъци по пътя към зелената трансформация в света.

Климатичните промени са едно от големите предизвикателства на XXI век в пряка взаимосвързаност с водите и сигурността на планетата, затова си струва да не сме просто наблюдатели, а активни участници в устойчивото управление на водните ресурси. 

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ