Расте доверието на германските инвеститори в България

78% от германските инвеститори у нас отговарят с „Да“ на въпроса „Бихте ли инвестирали отново в България?“. Това посочва тазгодишната анкета на Германо-българската индустриално-търговска камара (ГБИТК). Допитването е направено от 4 февруари до 4 март 2013 г. - в разгара на политическата вълнения в страната, когато премиерът Борисов подаде оставка.

Резултатите бяха обявени на пресконференция в столицата днес. Те се основават на отговорите на рекорден за проучването брой немски фирми в България - 108. Доверието на германския бизнес у нас се покачва спрямо миналата година, когато 65% от запитаните са отговорили с „Да“ на въпроса.

Проучването показва още, че 46% от германския бизнес у нас определя икономическата обстановка в България ни като лоша. 43% от него смята, че е задоволителна. 11% я определя като добра. „Днес представихме тези резултати на министър-председателя Марин Райков и той ги определи като оптимистични. Очаквал е да са по-лоши“, коментира д-р Митко Василев – главен управител на ГБИТК.

По-големият дял на германските фирми, които отново биха инвестирали в България, дава отражение и в инвестиционните статистики на БНБ: след като през 2011 г. бе отчетен отлив на германски инвестиции, германските преки инвестиции през 2012 г. възлизат на 177,7 млн. евро. Това се равнява на 12% от общия обем на чуждестранните инвестиции у нас, посочва ГБИТК.

Очакванията за бъдещето на германските инвеститори у нас са противоречиви. 56% вярват, че нищо в бизнес климата през настоящата година няма да се промени. Само 23% очакват развитие в положителна посока.

36% смятат, че икономическото положение на собственото им предприятие в България е добро и бизнесът им се развива. 11% дават лоша оценка. Подобрение за бизнеса си през 2013 г. очакват 45%. 11% се опасяват от по-лоши резултати.

През миналата година износът на България към Германия бе на стойност 2,2 млрд. евро – повече, отколкото към която и да е друга страна, където България изнася стоки и услуги. Германският внос в България се равнява на 2,6 млрд. евро. Търговският обмен между двете бележи нов рекорд от 4,8 млрд. евро. За сравнение, преди 10 години той бе 1,9 млрд. Нараснал е два и половина пъти.

В сравнение с 2012 г. германските инвеститори дават по-критична оценка на политическата и социална стабилност в страната. Най-наболелите политически и икономически проблеми в България според тях продължават да бъдат неефективното публично управление, слабата правна система, непрозрачността на обществените поръчки, липсващите реформи в сферата на образованието и корупцията. „В България Министерството на финансите реши през последните два месеца на 2012 г. да не връща ДДС. От това възникна значителен проблем“, отбеляза д-р Бено Бунзе, управител на германската Държавна агенция за инвестиции и търговия.

Положителна оценка участниците дават на данъчната тежест – ниската данъчна ставка на корпоративния данък и данъкът общ доход от 10%. Инвеститорите оценяват факта, че те им позволяват сравнително бързо да генерират капитал

Квалификацията на работната ръка също е високо ценена. Но намирането на нов персонал се оказва трудно, въпреки безработицата от 12%. Много от германските кадри страдат от липсата на квалифицирани кадри, посочва допитването. Германските инвеститори препоръчват да се въведе в България система за професионално обучение по немския модел. Тя според тях би била възможно решение на проблема с недостига на кадри. Този модел би се отразил положително върху безработицата, смятат те.

Друг успешен германски модел, който предлагат да се приложи в България, е насърчаването на иновациите. Повече от половината от анкетираните не са доволни от условията за научна дейност.

Бизнес проучването на ГБИТК се провежда ежегодно от 2005 г. насам. То е част от изследвания на бизнес средата, правени от външнотърговските камари в държавите в Централна и Източна Европа. Целта на проучванията е да хвърлят светлина върху силните страни и слабостите на икономиките на региона. Освен това данните могат да послужат за изготвянето на прогноза за икономическите тенденции в него.

Невена Любенова