Борбата с корпоративните злоупотреби вече е глобален приоритет

Нарастващите заплахи от кибер престъпления, финансиране на тероризма и, напоследък, разкритията, свързани със злоупотреби с офшорните юрисдикции, повишиха натиска спрямо компаниите да намаляват риска от измами, подкупи и корупция. Това са част от заключенията на четиринадесетото глобално проучване на Ernst & Young (ЕУ) за корпоративните злоупотреби.

Свидетели сме на все по-добро сътрудничество между международните правоприлагащи институции и глобална ангажираност за борба с корпоративните злоупотреби, посочват авторите. И въпреки че много бизнеси постигат значителен напредък при справянето с тези проблеми, все още остава едно постоянно ниво от практики на неетично поведение. 

Проучването е проведено в периода между октомври 2015 г. и януари 2016 г. То обхваща над 2800 висши бизнес лидери от 62 страни и територии, включително Източна Европа и България. Разкрива огромна корпоративна подкрепа за повишаване на прозрачността, свързана с действителните собственици, като 91% от изпълнителните ръководители признават важността за установяването на крайните действителни собственици на предприятията, с които те работят.

В България за всички 100% от участниците в проучването знанието за реалните собственици е от особена важност.

Общо 39% от анкетираните вярват, че практиките за подкупи и корупция са широко разпространени в техните страни.

Изследването установява, че значително малцинство ръководни кадри продължава да оправдава неетичните действия за подобряване на резултатите на компанията. Когато им бъде представена серия от възможности, повече от една трета са склонни да оправдаят неподходящото поведение в условията на икономически спад, докато почти половината оправдават такова поведение за постигането на финансови цели.

Но доброто ниво на съответствие с нормативните изисквания и добрите етични стандарти могат — и на практика го правят — да вървят ръка за ръка с ръста на приходите.

Доброто ниво на съответствие с нормативните изисквания не е бариера пред растежа, нито е пречка за постигането на по-висока рентабилност. Резултатите от проучването доказват, че бизнесите, които са постигнали ръст на приходите през последните две години, е по-вероятно да бъдат считани за етични от техните служители. "Ние също така виждаме, че тези бизнеси е по-вероятно да разполагат с установени ефективни политики и процедури за съответствие, а ръководството е по-ангажирано с мониторинга върху съответствието с нормативните изисквания и намаляването на риска", посочват от EY.

83% от респондентите в проучването разглеждат принудителните действия срещу ръководството като ефективна спирачка за случаите на измами, подкупи и корупция. Преди всичко, с все по-голям фокус върху отговорността на всяко отделно лице, корпоративното лидерство трябва да зададе правилния тон от върха. Единствено посредством предприемането на такива стъпки управителните съвети ще могат да намалят ефекта, ако се случи най-лошото.

Продължава на страница 2. 

Членовете на Управителните съвети и висшето ръководство трябва да са наясно, че те и техните служители са обект на все по-голяма персонална отговорност по въпроси, за които в миналото само компанията би била отговорна, отбелязват авторите на изследването.

Меморандумът от 2015 г. например, издаден от Заместник главния прокурор на САЩ Сали Йейтс (“Меморандумът на Йейтс”), описва подробно стъпки, които прокурорите в Америка ще предприемат за засилване преследването на физическите лица. Меморандумът посочва, че индивидуалното преследване е един от най-ефективните начини за борба с корпоративното неправомерно поведение.

Като част от Конвенцията за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), България също поема своите ангажименти за намаляване на измамите. С приетия в началото на 2016 г. нов Закон за счетоводството, тя поема ангажимент да работи срещу сивата икономика и измамите. Новият закон премахва споделената отговорност относно съдържанието на публикуваната финансова информация от компаниите. Сега ръководителят изцяло носи тази отговорност.

Хората, които подават сигнали, продължават да са изключително важен източник на информация при твърдения за неподходящо поведение. Телефонни линии за подаване на сигнали остават едно от най-ефективните средства за подаване на сигнали. Все пак, тези механизми не винаги са ефективни, дори и когато се предлагат сериозни парични награди. 18% от анкетираните посочват, че лоялността към колегите би ги възпряла да докладват случай на измама, подкуп и корупция, а 19% посочват лоялността към компанията си като възпиращ фактор. В България и страните от Източна Европа цифрите са още по-убедителни - 24% посочват като фактор лоялността към тяхната компания, а 22% посочват лоялността към техните колеги.

Корупцията, измамите и корпоративните злоупотреби са възприемани като проблем с дълбоки корени в региона на Източна Европа. Като последица от това, от жизнено важно значение е бизнесите да установят правилния тон на върха на организацията и да практикуват спазване, базирано на ценностите. А работят ли регулаторните органи ефективно?

Повече от 50% от респондентите от България и региона считат, че макар да изглежда, че регулаторните органи имат желание да преследват случаите на корупция, те не ги смятат за ефективни в достигането до присъди – и това е най-високото ниво от всички региони, които участват в проучването.

Твърдостта, с която държавите в Източна Европа отговарят на корупцията, варира в широки граници, като Полша и Румъния се отличават със силата на своите правоприлагащи действия. Като част от ЕС и международните усилия в тази посока, и България предприема целенасочени действия и би трябвало да продължи да подобрява своето законодателство, свързано с подкрепа на доброто корпоративното управление, санкционирането на случаите на злоупотреба и търсене на отговорност от съответните страни.