България единствена в ЕС по спад на дългосрочния си лихвен процент за четвърти пореден месец

България е единствената държава в Европейския съюз, която отбелязва спад по дългосрочния си лихвен процент за четвърти пореден месец. Според публикувания на 11 ноември от Европейската централна банка хармонизиран дългосрочен лихвен процент на България, основан на доходността по 10-годишните държавни облигации, той намалява от 5,39% до 5,27% през периода юни-октомври 2011 г., съобщиха от Министерство на финансите.

По данни на ЕЦБ, девет държави-членки на Европейския съюз имат по-висока стойност на показателя от българския дългосрочен лихвен процент, а две страни са с лихвен процент, много близък до българския. Само при още три държави от ЕС се наблюдава намаление на лихвения процент, но спрямо предходния отчетен период, допълват от министерството.

Резултатите от проведения на 21 ноември аукцион за продажба на седемгодишната облигация, емитирана през 2010 г., са в унисон с трайното стабилизиране на дългосрочна дългова динамика на България и понижаващата се доходност на вторичен пазар. Остатъчният срок на емисията към датата на преотварянето е 5 години и 3 месеца, което обезпечава повишеното търсене през последните месеци на инвестиционни алтернативи в средносрочния сегмент на дълговата крива.

Тенденцията за намаляване на доходността на първичен пазар се запази, в резултат на което беше постигнато рекордно понижение на среднопретеглената годишна доходност на тази емисия. За одобрения обем от 50 млн. лв. беше регистрирана доходност от 4,23% при 4,40% при предходното преотваряне на емисията през септември т.г. Най-високата доходност по тази емисия е 6,09%.

На аукциона бяха подадени поръчки с номинална стойност 121,9 млн. лв., като превишението спрямо предложеното количество достигна близо два и половина пъти. Отчетен беше много висок интерес от страна на банките - първичните дилъри на ДЦК, които подадоха поръчки както от свое име и за своя сметка, така и за сметка на техни клиенти. Резултатът от анализа на инвеститорската база сочи, че освен банките, които са придобили 43,10% от общия одобрен номинал, засилен интерес се наблюдава и от институционалните инвеститори - пенсионни фондове (35,13%), застрахователни и животозастрахователни дружества (11,90%) и други инвеститори (9,87%).