България - манифест за оцеляване

Кризата в Еврозоната е актуалната тема, обсъждана от преподавателите и участниците в мастър класовете по икономика, финанси и управление на рискове, провеждани в Софийското бизнес училище. Лектори в него са световноизвестният британски професор Кевин Дауд, професор Николай Неновски, лидерът на мозъчния тръст "Кобдън Партнърс" Гордън Кер, специалистът в областта на глобалните стратегически рискове Алекс Алексиев и експертът по управление на риска Илиян Василев.

В допълнение към разискванията и дебатите в бизнес училището, те съставиха документ, озаглавен "България - манифест за оцеляване". В него са изложени анализи и препоръки, съставени от тях на базата на общото им заключение, че кризата в Еврозоната е неизбежна и трябва да се подготвим за нея максимално добре. Текстът на авторския екип ви представяме тук. 

"В Европа броди призракът на глобална и нестихваща криза. Вече е ясно, че финансовият колапс в Еврозоната и отвъд нея не е просто неизбежен, но и предстоящ – мнозинството информирани наблюдатели прогнозират това да се случи много скоро. Той е следствие на продължили с много години политически провали на правителствата в голяма част от развития свят: вместо да решават проблемите като атакуват причините – главоломното трупане на дългове, безотговорно поемане на всякакви рискове, безбройните схеми за „спасяване“ на банки, и т.н. , политиците продължават да „маскират“ проблемите и да ги задълбочават като издават безброй нови дългове, прибягват до маскиращи финансови споразумения, които създават фалшива икономическа реалност и чрез безброй заблуди. Но истината не може да се скрие и цялата масивна, нездрава конструкция на краткосрочното финансиране чрез дълг ще се сгромоляса под собствената си тежест.

Когато това се случи, сривът ще предизвика потенциално непредсказуеми финансови, икономически, икономически и политически трусове.

Горчивата ирония е, че страни като България по никакъв начин не са допринесли за тези проблеми. При все това, кризата представлява смъртна опасност за бъдещето на новите членове на ЕС, в това число и на България. Ето защо, българските институции, стопански субекти и граждани трябва да се подготвят предварително, тъй като няма да има време за обмисляне, когато бурята удари. Мерките включват:

Планиране при извънредни ситуации. Всички български институции трябва да си направят планове за действие при извънредни ситуации. Те трябва още днес да изготвят и проучат въздействието и начините за управление на рискове, което да им даде представа за възможните зони на уязвимост и за възможните реакции.

Самото естество на плановете за действие при извънредни ситуации предполага предварителното им изготвяне. Отчитайки характера на надвисналите опасности, пренебрегването на проблемите и изчакване докато бурята удари, е безотговорна и потенциално катастрофална позиция. Към настоящия момент в развитието на кризата, изготвянето и комуникацията на стратегия за действие при криза не само ще намали несигурността, вместо да я усили, но и потенциално ще подобри ситуацията с капиталовите потоци и ще стимулира развитието на реалната икономика.

Експозиции към Еврозоната. Българските институции трябва рязко да съкратят експозициите си към еврозоната. В частност, както правителството, така и БНБ трябва да излязат от евро-деноминирани активи и преминат към по-сигурни активи – стратегически стоки и енергийни суровини. Те трябва да се съсредоточат върху задължението си да пазят националните интереси на България и да не допускат подкрепа или присъединяване към обречени „спасителни мерки“ или бързотечен федерализъм или други опити да се прикрият индивидуалните отговорности на страни и правителства под знаменателя на общоевропейски кризисни политики. Това е морално и финансово несъстоятелно. Европейският съюз трябва да възстанови своя морален и политически интегритет, да се върне към първоначалните истински и органични котви и към ценностната система заложена от отците - основатели.

Банковата система. Като неотложна мярка, трябва да бъдат изготвени планове за защита на банковата система на България. Тези планове inter alia могат да включват:

      • Мерки за отговор на проблеми, които изникват от Еврозоната и извън нея;

      • Мерки за защита на ликвидността на бългаската банкова система и за осигуряване на устойчиви нива и условия на отпускането на кредити на българската икономика;

     • Мерки за подкрепа на банки, които могат да изпаднат в затруднения, но без да се прибягва до използването на публични средства за „спасяване“ на частни трезори – изобилия от примери в много страни доказва, че подобри спасителни мерки не решават, а влошават проблемите и разбира се

     • Мерки по укрепване на корпоративното управление, отчетността и счетоводните стандарти в банковата сфера.

Твърдо валутен съвет. Паричният съвет трябва да бъде усилен и неговите активи защитени. Самата валута трябва да бъде защитена срещу бъдещите сътресения, което налага централната банка да оперира с резервно съотношение поне от 100%, като активите бъдат защитени от загуби при разпадане на Еврозоната в сегашния и вид.

Валутна котва. Българският лев не трябва да продължава да бъде привързан към валута, която може да се разпадне. Продължаването на твърдата котва към падаща валута означава загуби и за българския лев, а българските граждани нямат нужда от напомняне за ужасите на монетарния хаос – спомените за хиперинфлацията от 1990 години са още твърде свежи.

Поради това, при извънредни ситуации и в случай на внезапни и съществени загуби в ценността на еврото трябва да бъдат изготвени планове за действие, както и да се инициират институционални преходни мерки и механизми за укрепване на лева, които да го защитят дори при вероятност от атака. Подобен временен механизъм може да бъде допълнителното привързване към по-силна чуждестранна валута, евентуално презавързване към нова силна валута на Европа, която вероятно ще се появи, макар, че в последна сметка единственият сигурен репер са стратегическите стоки и най-вече златото. Както сочи многовековната история, привързването към златото не е невъзможно или нереалистично предложение, особено в сегашната ситуация. Има различни варианти на златен или стандарт обезпечен от стратегически стоки, всеки един от които е подробно технически анализиран и разработен.

Трябва да си припомним един основен принципи на човешкия живот, а именно, че онова което не се движи - ще спре. Българските граждани едва ли могат да направят нещо за да предотварят предстоящия финансов колапс, но те могат и трябва да се подготвят за него. Когато музиката спре, разпадът на Еврозоната може да ни се стори неочакван и непредвиден. Въпросът не е дали, а кога ще се настъпи критичния спад – но тогава ще бъде прекалено късно да се подготвят или въвеждат в действие мерки в разгара на бурята."

--------------------------------------------------------------------

Софийското бизнес училище е съвместна инициатива на Нов български университет и Реформ Юнион Клуб и предлага десет дни интензивни занятия, които ще са от изключителна полза на всеки, който търси да надгради квалификация и умения заедно с лидери на знания от водещи центрове от САЩ, ЕС, Русия и Азия.

Модулите на Софийското бизнес училище се провеждат в аудиториите на НБУ. Те са четири и са разпределени в сутрешна и следобедна сесия. Сутрешната сесия се състои от академична лекция, изнесена от утвърден чуждестранен лектор, с последващо практическо доразвиване на тезите (brainstorming). Следобедната сесия акцентира на уменията да се води аргументиран дебат чрез представяне и защита на лидерски тези в стратегически игри дискусии, които са пряко обвързани с лекцията от сутрешната сесия. Заключителната лекция е изнесена от изявен корпоративен лидер от членовете или партньорите на Реформ Юнион Клуб, който, под формата на кейс стъди, развива тема от приложната икономика.