Времето, което никога не стига, е достатъчно

Мария отхвърляше задачите една по една: направено, направено, направено, направено... С всяко отмятанеу от раменете й сякаш падаше малък товар. После написа на едни лист всичко, което не успя да свърши:

"1. Да напиша доклада за другата седмица.

2. Да намеря нов човек за търговския отдел.

3. Да се срещна с маркетинг директора, за да обсъдим новия бюджет.

Сепна се! Та това бяха най-важните задачи. Какво е правила, докато е трябвало точно с тях да се занимава. Погледна графика си – вчера беше на среща, на която не беше наложително да ходи. Прекара цял следобяд в разговори за консумативите в офиса. Уж беше направила всичко необходимо, за да използва времето си пълноценно – беше си съставила графици и списъци, беше записвала обажданията и ...сега тепърва трябваше да започне да работи по същество.

Този проблем е често срещан, пише Harvard Business Review. Възможно е да се дължи на различни фактори, например неправилна преценка на времето, ненужно отлагане или неудобството да кажеш „не” на хора, които губят времето ти. Мария сама трябва да открие къде е проблемът. Но първата й стъпка е да придвижи списъците със задачи напред, като започне с рамкиране на времето, което й е необходимо за приоритетните ангажименти. Разбира се, трябва да се научи да отказва услуги, ако прецени, че е разумно. Ако иска, може да остави малки прозорци в графика си за колегите, на които обикновено помага.

В продължение на една седмица Мария може да записва какво прави и за колко време. Можете да го правите и вие. А също и: следете резултатите, отбелязвайте какво сте свършили и какво не. Предварително преценявайте и колко време приблизително ще ви отнеме всеки ангажимент.

В края на седмицата се върнете към записките. Ще се учудите, но по-вероятно е да се окаже, че сте надценили предварително определения срок за всяка задача.

Добър урок, нали?!