Защо германският модел няма да реши кризата в Европа

Повечето хора разглеждат икономическата криза в Европа като поучителна история за добрата и лошата политика, в която страните с разумно управление на финансите, като Германия, остават стабилни, докато неразумните, като Гърция, затъват. Толкова е вкоренена вече тази идея, че често се чуват анализатори да  казват, че Европа трябва да приеме германския модел на тевтонския подход, за да излезе от кризата – от фискално затягане до реформи в трудовия пазар и пазарни реформи. Според тях, ако обществата в периферията на Европа могат да се научат да правят като германците, ЕС и единната му валута ще имат стабилно бъдеще.

Това е грешно и вече имаме доказателства, за да го докажем, пише „Блумбърг”. Въпросът не е дали политиката на Германия е правилна. Той се заключва в това, дали тя довежда до един и същ резултат в различните икономики и политически среди. За да видите, че не е така, трябва да игнорирате Гърция и да се вгледате в нейната съседка, България, съветва зданието

Точно както Германия, България премина през няколко години на предпазливи бюджети и икономически реформи, които имаха за цел да подобрят конкурентоспособността, преди началото на финансовата криза през 2008 година. И двете страни първоначално отговориха на шока с внезапни увеличения на бюджетните дефицити, но също така бързо ги обуздаха. Дефицитът на България беше 0,7% от БВП през февруари, според финансовото министерство. Дългът на правителството бе 16% от БВП.

Въпреки това германското спокойствие на България беше разбито на парчета през февруари, когато уличните протести заради повишаващите се цени на електричеството доведоха до рухването на правителството. И защо? Защото обикновените българи не могат да си позволят германска политика.

И в двете страни икономически растеж на глава от населението е положителен през кризата (с изключение на най-тежката година - 2009 г.). В германия средният годишен темп е 2,1% в периода 2010-2012 г., което е с малко повече от България (1,7%). Паричната политика на двете страни също е почти идентична. Въпреки че България не е член на еврозоната, собствената им  валута (лев) е фиксирана към еврото и централната банка има забрана да отдава кредити на  търговските банки, коментира „Блумбърг”.

Не си мислете, че връзката България-Германия е някаква фантастика. Германският канцлер Ангела Меркел многократно хвали България и посочва като модел за подражание на други европейски икономики, пише американската агенция.

Въпреки всичко това, германското спокойствие в България бе разбито през февруари, когато уличните протести, заради покачващите се цени на електроенергията, предизвикаха падането на правителството. Защо? Защото обикновените българи не могат да си позволят германските политики, повече, отколкото могат да си позволят немски BMW или Mercedes.

Германия е един от най-богатите членове на ЕС, както и от най-влиятелните. България е най-бедната страна в ЕС, както и като един от най-новите и най-малко влиятелни членове. Българите са повече от 2 1/2 пъти по-бедни от германците и имат по-нисък процент на заетост.

Двете страни печелят челни позиции по отношението на доверието в блока, макар и по различни причини: германците, защото  се доверяват на собственото си правителство и възможностите му да повлияе на ЕС, а българите са точно на противоположния полюс- нямат вяра в управлението. Според проучване на „Евробарометър”,  70% от германците вярват, че гласът им има значение в това какво правят техните национални институции, в сравнение с 37% от българите.

Богатството и институциите могат да обяснят защо едни и същи разумни фискални политики дават толкова различни резултати в двете държави.  На богатите германци, фискалния консерватизъм в тяхната, движена от институциите държава обещава, че утрешния ден няма да е по-различен от днешния - техния начин на живот ще бъде предпазен. В бедната дисфункционална България, същата политика кара хората да се гневят, че утрешния ден ще прилича много на днешния. Те са гневни, защото бедния им начин на живот няма да се промени.