Из "Факторът потребление": Стимулите не са вярното решение на сегашната криза

Фокус върху дългосрочни политики за стабилност и растеж са по-доброто решение в настоящата криза с потреблението. Това сподели Георги Ганев, старши икономист в Центъра за либерални стратегии по време на кръглата маса "Факторът потребление", организирана от сп. "Мениджър" миналия понеделник. Вижте неговите аргументи:

"В макроикономика продължава да стои неразрешен един голям спор по въпрода какво трябва да прави държавата, когато се изправи пред икономическа криза или рецесия. Дали да стимулира потреблението, както твърди една от школите, че трябва да се прави или да се съсредоточи върху изграждане на дългосрочните перспективи за растеж, които всъщност са свързани с акцент върху неща, различни от потреблението – което, съответно, твърди другата макроикономическа школа.

В исторически план са прилагани и двата подхода без ясен и категоричен резултат. Въпросът е решенията на сегашната криза към кой от двата типа принадлежи и за съжаление, гледайки откъм световния опит, май е от втория тип. Защото първите реакции на всички развити западни общества бяха да отворят огромно поле за развитие на политики за стимулиране на потреблението в резултат на което три години по-късно имат дългови проблеми, а потреблението и в тях отбелязва спад и по-ниско отпреди въвеждането на програмите за стимулиране. А дълговите проблеми съвсем очевидно имат това психологическо въздействие, че потискат перспективите за бъдещето и шанса за стабилно потребление. С други думи може да се развие хипотезата, че при настоящата криза политиките за стимулиране на потреблението имат обратен ефект в средносрочен план.

Затова въпросът е какво правим? Отново има две спорещи школи. Едната казва: Дайте да надуем дефицита, понеже държавата къта едни пари, това ще стимулира други, ще се завърти кенсианското колело с неговите ефекти и за всеки лев, даден от държавата ще имаме 2-3 лева потребление. Другата възможна политика е дългосрочна, тази, която в крайна сметка се свежда до това да се закотвят очакванията за живота, за личните перспективи. Какво включва тя? Фокусиране върху подобряването на системите на здравеопазването и образованието например. Ако се види една ясна политика която показва, че нещата, дори и да са зле в момента, вървят нагоре и към подобрение вбъдеще, тогава потребителската реакция може да е съвсем различна. Между другото, този подход не струва много и на първоначален етап може дори да спести пари на бюджета. Политиките, които на първо време могат да стабилизират потреблението и да създадат атмосфера на доверие и последващ го растеж са:

- прилагане на добри практики в областта на насърчаването на конкуренцията. Факт: потреблението е много по-голямо на пазари със силна конкуренция, защото тя е индикация за качество. А в България в момента има много сектори, които са изолирани от конкуренцията и други, в които би могла да се прилага по-интензивно.

- реформа на пенсионната система, която да гарантира добри доходи, на хората, които в момента са в активна възраст и работят. Защото те виждат в момента какво става с техните родители и със сигурност ще търсят начини да си обезпечат старините и тези стратегии са свързани с оттегляне от потреблението.

- политиките по отношение на ЕС от страна на българската държава, на българското управление. В момента основната причина потреблението у нас да страда са процеси, които се случват извън България. Ако Европа беше понесла тази рецесия с перспективи за растеж, нещата и у нас щяха да изглеждат много по-различно. Постоянно получаваме съобщения за задълбочаване на сериозни кризисни процеси, които се дължат в не малка степен на сгрешена архитектура на европейски конструкции като общата рамка на еврозоната например. В този смисъл политика по възвръщане на потребителското доверие и оттам и на развитие на потреблението е какво прави България, за да се оздрави тази архитектура. И едно от нещата, които държавата може да прави е да заявява все по-ясно какво иска да види като архитектура на тази еврозона пък и като архитектура на конкурентоспособността на европейската икономика. Така че, когато се оправят там нещата, при нас скокът може да се случи относително бързо."