Из "Факторът потребление": Трябват ни не стимули, а рационални модели

Стимулиране на потреблението е лоша идея. По-скоро трябва да говорим за рационални модели на потребление. Това, което движеше растежа в света в предкризисния период, от днешна гледна точка, беше ирационалното поведение – всеки американец да има къща с басейн, гараж за две коли и т.н. Всичкотова звучи прекрасно, но очевидно е неизпълнимо, коментира Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на УС на Уникредит Булбанк.

Той беше един от основните участници в кръглата маса "Факторът потребление", организирана от сп. "Мениджър" в началото на седмицата. Ето и останалата част от неговата реалистична оценка на отношенията пазари-потребление към момента и в близкото бъдеще.

"Доказан вече факт, свързан с потреблението е, че в момента, в който се премахнат стимулите, нещата стават по-лоши, отколкото преди въвеждането им, а накрая и някой трябва да плати сметката. Примери, на юг от нас, колкото искате. Мисля, че е наивно да очакваме нещо да се случи с магическа пръчка и хората изведнъж да спрат да спестяват и да се втурнат към потребление. Особено, когато става въпрос за хора, преживели кризата в България от 1996-97 година. Ясно е – потребява този, който се чувства уверен в бъдещето.

Разговорите и фокусът по-скоро вече трябва да са върху това как да ставаме все по-конкурентоспособни и то не спрямо себе си, защото не се състезаваме със собственото си минало, а се състезаваме с останалия свят. Тази конкуренция не е никак лесна и всъщност това, че България е изминала огромен път в посткомунистическия период не е достатъчно, тъй като през това време останалия свят не е седял на едно място. Няма съмнение, че е много важно да си подредим къщичката така, че нашите стоки да са конкурентни, да се търсят – първо от самите нас, а после ако може и извън България и чак след това можем да говорим за потребление. Ако вземете например следвоенна Германия, която е била бомбардирана, победена, разделена на парчета, как мислите – че германците първо са започнали да получават високите заплати и след това са се хвърлили да работят ентусиазирано или е обратното?! Отговорът е очевиден.

Благоразумието в потреблението е доста характерна черта на българина, независимо от кредитния бум преди кризата. В крайна сметка българските семейства не са свръхзадлъжнели. Никой не е загубил един депозит през годините на кризата. Ако не правим глупости, бъдещето, което се очертава пред българите и България е добро. Трябва да намерим начин да влезем във фаза на устойчив растеж, когато хората вече ще се чувстват малко по-спокойни. Тогава, от само себе си потреблението ще стигне естествените за България нива."