Из „Факторът потребление": Независимо от доходите си, всички искат да пазаруват по-евтино

У нас се наблюдават едни от най-ниските нива на икономически оптимизъм - от порядъка на 20-25% от населението. Тази група от хора смятат, че през следващите месеци до година икономиката ще бъде на същото равнище или по-добре. Останалите, около 75%, имат песимистични очаквания, което неизбежно води до това, че домакинствата много внимават за какво и колко харчат. Отделят се средства само за най-необходимото.

Това съобщи Боряна Димитрова, управляващ партньор на „Алфа Рисърч” на провелата се миналата седмица кръгла маса „Факторът потребление”, организирана от сп. „Мениджър”.

Ето какво каза още тя по време на форума.

„Изследвания, правени за различни компании, показват едно съществено и изключително важно нещо – консуматорите обръщат внимание на детайлите, сред които цената винаги влияе. Тя влияе не само на хората с ниски и средни доходи, влияе и на по-заможните. Хората искат да пазаруват по-евтино.

Цената е важен фактор; количеството е важен фактор за групите с по-ниски доходи; качеството и доверието към марката са също много важни фактори;

Всички тези фактори, обаче, са много относителни и са в съвършено различни пропорции в зависимост от конкретните обстоятелства. Няма единна рецепта, която може да се следва, за да се постигне стимулиране на потреблението и ръст в продажбите.

Като цяло, искам да акцентирам върху това, че е неудачно да се използват обобщаващи понятия – няма един човек, няма един потребител. Потребителите са различни в зависимост от много фактори. Трябва да не се забравя, че има потребителски сегменти. Разбира се, има някои общи тенденции на пазара, но има ясно определени модели на потребителски практики, които са силно зависими от различни социални и културни норми.

Ето някои от различните социални фактори:

Доверието – в посоката на развитие на икономиката, в сигурността на работното място, в сигурността на доходите. Това е един фактор, който много се следи в по-голямата част от развитите страни. В България може да се каже, че не се обръща достатъчно внимание на това какъв е индексът на потребителските очаквания. Като тук не се има предвид определена стока или услуга. По-скоро каква е очакваната безработица, посока на развитие на икономиката на страната, риск от повишение на лихвените проценти.  Както вече споменах хората са песимистично настроени за икономическото положение в което се намираме. В началото на 2009 г. имаше по-оптимистични очаквания за развитието на икономическата криза. Около 40% от хората очакваха, че до 6 месеца или година България ще излезе от кризата. Тези очаквания вече ги няма. Именно тези очаквания ще определят и потребителските нагласи в близко бъдеще.

Социален потенциал – предвижване на определени социални групи от даден социален статус към по-висок социален статус. Това не включва просто по-високо потребление, промяната е в това, че започва да се потребява според нормите и ценностите на една по-висока социална класа. Тук се включват и много нематериални неща, стил на поведение, модерни места за пазаруване, стил на обличане и така нататък. Обособява се друг тип потребление на по-широки социални прослойки, то е с различни норми.

Включване на нови социални групи в дадено потребление – един от много показателни примери за този фактор е една настъпваща вече и в България тенденция за инвестиране за здраве на тялото. Наблюдават се инвестиции в по-скъпи продукти за грижа на здравето. Присъединяването на нови групи може да бъде от различен характер: присъединяване на друга възрастова група, териториално разширяване на групата, на различна социална група.

Важно е самите компании по-внимателно да се вглеждат какви са социалните процеси, които протичат, за да разберат къде могат те да намерят своята ниша за най-добро позициониране.”