Фискалният съвет на ЕС: Енергийната криза не оправдава нови бюджетни отстъпки

Европейският фискален съвет – независимият надзорен орган на Европейския съюз по бюджетните въпроси – разкритикува в сряда решението на Европейската комисия да позволи част от фискалната гъвкавост, предоставена миналата година на държавите членки за отбрана, да бъде използвана за прехода към чиста енергия.

Миналата година Европейската комисия обяви, че правителствата в ЕС могат да увеличат разходите си за отбранителни способности с до 1,5% от брутния вътрешен продукт годишно в рамките на четири години, без това да се счита за нарушение на европейските фискални правила, които ограничават бюджетния дефицит до 3% от БВП. Това стана възможно чрез прилагането на национална предпазна клауза за извънредни обстоятелства, които са извън контрола на правителствата, пише Ройтерс.

Италия, която не вижда непосредствена заплаха от Русия, но е изправена пред високи цени на горивата вследствие на войната между САЩ и Израел срещу Иран преди изборите догодина, оказваше натиск върху Брюксел да ѝ предостави допълнително бюджетно пространство за смекчаване на ефекта от скъпата енергия.

Миналата седмица Европейската комисия отстъпи и се съгласи 0,3 процентни пункта от разрешените 1,5% от БВП за отбрана да могат да бъдат използвани за подпомагане на прехода от изкопаеми горива към по-чисти енергийни източници.

„Енергийният шок е реален, но той изисква трансформация, а не стимулиране на разходите“, заяви председателят на Европейския фискален съвет Питер Хасекамп.

„Фискалната надеждност, изградена чрез спазването на договорените разходни траектории, е най-добрата защита срещу нарастващите разходи по държавното финансиране. Подкрепата за домакинствата и бизнеса трябва да бъде временна, целенасочена и компенсирана, а не да служи като задна вратичка за по-широко разхлабване на бюджетната политика“, подчерта той.

Съветът отбеляза, че въпреки високите цени на енергията правителствата трябва да продължат да следват договорените с Европейската комисия разходни планове в рамките на четири- до седемгодишните си програми за намаляване на държавния дълг.

Според институцията повечето държави от ЕС все още не са отменили напълно част от фискалните стимули, въведени по време на пандемията и последвалата енергийна криза, докато нивата на дълга и бюджетните дефицити остават по-високи в сравнение с преди пет години.

„Разширяването на предпазните клаузи и към енергетиката изпраща погрешен сигнал. Европейският фискален съвет е обезпокоен, че новата гъвкавост, след като бъде предоставена, ще бъде използвана далеч извън строго необходимото, повтаряйки грешките от енергийната криза през 2022–2023 г., когато широкомащабната и недостатъчно насочена подкрепа продължи дълго след нормализирането на цените на енергията“, се казва в позицията на институцията.

Според Съвета предоставянето на изключения всеки път, когато възникне политически натиск за увеличаване на определени разходни категории, засилва погрешното впечатление, че във фискалната политика няма необходимост от избор между различни приоритети.

Европейският фискален съвет допълва, че ако цените на петрола останат високи за по-дълъг период и икономическият растеж се забави повече от очакваното, правителствата трябва преди всичко да защитят публичните инвестиции, вместо да увеличават разходите с цел поддържане на потребителското търсене.