Изкачваме се с девет места в класацията за икономическа свобода

България се изкачва с 9 места в класацията за икономическа свобода, изготвяна от канадския институт „Фрейзър". Страната ни се нарежда на 40 място от 152 изследвани държави. Докладът представя картината през 2012 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.

Тазгодишният резултат на страната е 7,29 точки от максималните 10, което означава леко повишение в сравнение с миналата година, когато страната имаше 7,28 точки.

Напредването в класацията се дължи на изоставането на други страни, а не на символичното подобряване на резултата на България, посочват от Института за пазарна икономика (ИПИ). В Европейския съюз резултатът на страните варира от 7,84 т. за Финландия (10. място в класацията) до 6,57 т. за Словения (105. място в класацията). България е на 21. място сред страните в ЕС, като този път се нарежда заедно с Испания, която има същия резултат.

Хонконг отново е начело на класацията, следвана от Сингапур, Нова Зеландия и Швейцария. Авторите на изследването споделят: „Данните за 2012 г. поставят Хонконг за първо място. Продължаващите протести в момента показват колко много може да загуби страната, ако върховенството на закона и справедливото третиране на всички лица бъдат подкопани. Заплахата от континенталното китайско влияние върху правната система в Хонконг и опитите за налагане на държавен контрол върху съдиите и техните решения могат да превърнат върховенството на закона в политически инструмент. Това е атака срещу бъдещия просперитет и международния авторитет на Хонконг”.

За поредна година Венецуела е страната с най-ниска икономическа свобода. Средната оценка за икономическата свобода по света намалява леко до 6,84 точки от максималните 10 в сравнение с 6,87 през миналата година.

САЩ, които дълги години се считаха за бастион на икономическата свобода, сега се класират на 12-то място в света. В резултат от отслабеното върховенство на закона, увеличеното регулиране от страна на правителството и ефектите от войните срещу тероризма и наркотиците, САЩ главоломно падат надолу в класацията в сравнение с 2000 г., когато страната беше на второ място в света.

Изследването показва, че гражданите на държавите с висока степен на икономическа свобода се радват на по-високо благосъстояние, повече политически и граждански свободи и по-дълга продължителност на живота. Основите на икономическата свобода са личният избор, свободната размяна, конкурентната среда и сигурността на частната собственост.

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:

Размер на правителството (6,99) –  тук България получава максималните точки за плоския данък, но общият резултат отново е намален заради големия размер на държавните трансфери и субсидии. Резултатът допълнително се влошава от увеличения обем на държавните инвестиции, който през 2011 г. е под 15% от общите инвестиции, но през 2012 г. вече се движи между 15 и 20% от общите инвестиции.

Законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост (4,98) –  България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и тези за доверието в полицията. Резултатът на България дори намалява през 2012 г. спрямо предходната точно в тези най-проблемни области. 

Достъп до сигурни и стабилни пари (9,47) – в тази категория България от години получава най-висока оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията през 2012 г. остава сравнително ниска.

Свобода на международната търговия (7,58) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните  пречки.

Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,92) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. През 2012 г. показателите, които засягат пречките пред бизнеса, получават малко по-добри оценки в сравнение с предходните няколко години. Въпреки това оценките отразяват все още изключително тежките административни изисквания към бизнеса, множеството трудности при наемането и освобождаването на работници и високото ниво на корупция сред администрацията.

„Широкоразпространената корупция, задушаващата бюрокрация и неефективната съдебната система са основните фактори, които пречат на икономическата свобода в България. И тазгодишният доклад на института Фрейзър ясно показва, че страната продължава да бележи изключително бавен напредък по отношение на икономическата свобода на гражданите и бизнеса. По-притеснително е, че в някои от най-проблемните сфери като независимостта и безпристрастността на съда и доверието в полицията България дори отчита влошаване спрямо предходното издание, което е още едно доказателство за политическото бездействие и липсата на реформи на всяко следващо правителство”, посочва старши икономистът на ИПИ Петър Ганев.

Изследването отново очертава прекия път към по-висок растеж на България, а именно – чрез  намаляване на регулирането за бизнеса, по-малко държавни харчове, свиване на данъчно-осигурителното бреме и гарантиране на върховенство на закона и независимост на съдебната власт.

Пълният доклад можете да прочетете ТУК.Икономическата свобода в България се подобрява

България се изкачва с 9 места в класацията за икономическа свобода, изготвяна от канадския институт „Фрейзър". Страната ни се нарежда на 40-то място от 152 изследвани държави. Докладът представя картината през 2012 г. – последната година, за която има налични официални данни за всички страни.

Тазгодишният резултат на страната е 7,29 точки от максималните 10, което представлява леко повишение в сравнение с миналата година, когато страната имаше 7,28 точки.

Напредването в класацията се дължи на изоставането на други страни, а не на символичното подобряване на резултата на България, посочват от Института за пазарна икономика (ИПИ). В Европейския съюз резултатът на страните варира от 7,84 т. за Финландия (10. място в класацията) до 6,57 т. за Словения (105. място в класацията). България е на 21. място сред страните в ЕС, като този път се нарежда заедно с Испания, която има същия резултат.

Хонконг отново е начело на класацията, следвана от Сингапур, Нова Зеландия и Швейцария. Авторите на изследването споделят: „Данните за 2012 г. поставят Хонконг за първо място. Продължаващите протести в момента показват колко много може да загуби страната, ако върховенството на закона и справедливото третиране на всички лица бъдат подкопани. Заплахата от континенталното китайско влияние върху правната система в Хонконг и опитите за налагане на държавен контрол върху съдиите и техните решения могат да превърнат върховенството на закона в политически инструмент. Това е атака срещу бъдещия просперитет и международния авторитет на Хонконг”.

За поредна година Венецуела е страната с най-ниска икономическа свобода. Средната оценка за икономическата свобода по света намалява леко до 6,84 точки от максималните 10 в сравнение с 6,87 през миналата година.

САЩ, които дълги години се считаха за бастион на икономическата свобода, сега се класират на 12-то място в света. В резултат от отслабеното върховенство на закона, увеличеното регулиране от страна на правителството и ефектите от войните срещу тероризма и наркотиците, САЩ главоломно падат надолу в класацията в сравнение с 2000 г., когато страната беше на второ място в света.

Изследването показва, че гражданите на държавите с висока степен на икономическа свобода се радват на по-високо благосъстояние, повече политически и граждански свободи и по-дълга продължителност на живота. Основите на икономическата свобода са личният избор, свободната размяна, конкурентната среда и сигурността на частната собственост.

Мястото на България е обусловено от оценката на икономическата свобода по няколко показателя:

Размер на правителството (6,99) –  тук България получава максималните точки за плоския данък, но общият резултат отново е намален заради големия размер на държавните трансфери и субсидии. Резултатът допълнително се влошава от увеличения обем на държавните инвестиции, който през 2011 г. е под 15% от общите инвестиции, но през 2012 г. вече се движи между 15 и 20% от общите инвестиции.

Законодателна структура и неприкосновеност на частната собственост (4,98) –  България продължава да получава най-ниска оценка именно за тази група показатели. Основните причини за това са ниските оценки за независимостта и безпристрастността на съда, както и тези за доверието в полицията. Резултатът на България дори намалява през 2012 г. спрямо предходната точно в тези най-проблемни области. 

Достъп до сигурни и стабилни пари (9,47) – в тази категория България от години получава най-висока оценка. Валутният борд продължава да гарантира стабилни пари, а инфлацията през 2012 г. остава сравнително ниска.

Свобода на международната търговия (7,58) – резултатът отразява ниските мита в международната търговия, но и отрицателното влияние на регулаторните  пречки.

Регулиране на кредита, труда и бизнеса (7,92) – резултатът е следствие от относително слабото регулиране на кредитните пазари и същевременно - от тежките регулации за труда и бизнеса. През 2012 г. показателите, които засягат пречките пред бизнеса, получават малко по-добри оценки в сравнение с предходните няколко години. Въпреки това оценките отразяват все още изключително тежките административни изисквания към бизнеса, множеството трудности при наемането и освобождаването на работници и високото ниво на корупция сред администрацията.

„Широкоразпространената корупция, задушаващата бюрокрация и неефективната съдебната система са основните фактори, които пречат на икономическата свобода в България. И тазгодишният доклад на института Фрейзър ясно показва, че страната продължава да бележи изключително бавен напредък по отношение на икономическата свобода на гражданите и бизнеса. По-притеснително е, че в някои от най-проблемните сфери като независимостта и безпристрастността на съда и доверието в полицията България дори отчита влошаване спрямо предходното издание, което е още едно доказателство за политическото бездействие и липсата на реформи на всяко следващо правителство”, посочва старши икономистът на ИПИ Петър Ганев.

Изследването отново очертава прекия път към по-висок растеж на България, а именно – чрез  намаляване на регулирането за бизнеса, по-малко държавни харчове, свиване на данъчно-осигурителното бреме и гарантиране на върховенство на закона и независимост на съдебната власт.

Пълният доклад можете да прочетете ТУК.