Какво сега е най-важно за България?

Какво сега е най-важно за България?

Какво сега е най-важно за България?

Александър Дурчев, изпълнителен директор на All Channels Communication Group и председател на Българската асоциация на PR агенциите

Вероятно това, което ще прочетете, ще ви прозвучи утопично. Вероятно ще ви се стори наивно, защото всички ние знаем „защо сме в тази ситуация“. Всички имаме разни части от конспиративния пъзел - международните интереси, енергийната мафия, тъмни политически и икономически кръгове... Най-забавното е, че всеки успява да сглоби своя собствена картина, като изхаби огромно количество енергия, за да търси под вола теле и да обясни защо нещата му не се получават.

Ето защо дълбоко в себе си вярвам, че за да успеем, трябва да спрем да се ровим в миналото и най-сетне да решим къде искаме да отидем. Това мисля, че сега е най-необходимо на България и на всички нас – визия, дългосрочна визия за следващите 20, 30, 50 години. И вече не говорим, че тази визия просто трябва да бъде широко подкрепена от всички политически партии – тя трябва да бъде създадено съвместно с гражданските и бизнес организациите и контролирана от тях. Това би имало потенциала да канализира напрежението на улицата, а няма да го зарови като пехотна мина, дебнеща следващия кабинет. Следващите правителства трябва да се фокусират към методичното следване на тази визия и най-сетне да осигурят постоянно участие и коректив от страна на обществото. Бизнес секторът и гражданските организации би трябвало да направят и невъзможното, за да използват момента, за да придобият повече самочувствие и авторитет и да гарантират спазването на националните приоритети и да не позволява капсулирането на държавните институции.

Тези приоритети би трябвало методично да наложат реформи и да помогнат за целенасоченото развитие на жизненоважни и базисни за физическото ни съществуване отрасли като образование и здравеопазване. Нека разгледаме държавата като една бизнес организация. Страхотно е да направим ремонт на сградата, дори да си купим от скъпия мокет, да легализираме софтуера и накрая да заявим, че ще се развиваме приоритетно в дадена област, защото... така. Когато, обаче, хората, които работят за вас, са болни, гладни и демотивирани от неизвестността, или ще мимикрират, или ще емигрират. Но сигурното е, че ще ви мразят. Именно деструктивното озлобление е нещото, с което трябва да се справим в момента.

А озлоблението се лекува не само с медикаменти и пускане на ток, но с ангажиране. Хората трябва да бъдат ангажирани във вземането на основните решения в техния живот. Те трябва да бъдат убедени, че съдбата им е в техните ръце и че предприемач и бизнес не са синоним на шмекер и експлоататор. Тези, които сега просто попадат в държавните институции, трябва да се отучат от мандатното мислене. Те трябва да разберат, че когато хората бъдат научени да създават, няма да е нужно да им подхвърлят трохи, за да запазят постовете си през следващите 4 години. Държавата трябва да спре да функционира като ЕТ с пропорционално избираемо ротиращо се управление, а да позволи европейските средства да изпълнят предназначението си и да убедят хората, че могат да се възползват от тях.

Не на последно място, следващите правителства трябва да бъдат особено внимателни към сигналите, които ще изпратят към международния бизнес. Когато той не търси рискова възвращаемост, той очаква предвидимост и диалогичност. Той търси близки интереси и кооперативност. Желаният ви бизнес партньор няма дори да ви се обади, ако разбере, че преди него сте откраднали портфейла на колегата му. И тук идва големият приоритет как да брандираме България, как да я представим като гостоприемно място за бизнес, а не като европейската Сомалия – евтина и тъжна работна ръка и ниски данъци, които можеш и да не плащаш, когато познаваш верните хора.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ