Когато вдъхновението липсва

Има едно общо чувство на благополучие сред главните изпълнителни директори и висшите държавни служители тези дни. Техните заплати се покачват – заплащането на главните изпълнителни директор е дори по-високо, отколкото през 2007 г., когато икономиката процъфтяваше. Корпорациите са наводнени с пари в брой и фондовите пазари се стабилизират.

По-различна картина се очертава сред хората на по-ниско корпоративно равнище, които чрез труда си правят възможни тези възвишени дела. Нивото на ангажираност на служителите във всички случаи е ниско. Проучване на Conference Board, е установило, че 55% от служителите в САЩ са недоволни от работата си. От прозореца на офиса обаче рядко се вижда как живеят хората зад ъгъла.

Един от проблемите е, че хората жадуват за смислена работа. Когато са помолени да споделят какво най-много искат от работата си, повечето от тях не класират парите на първо място. Те поставят смислената и значителна работа на върха на класацията. Хората искат да се чувстват ценени и полезни. Те искат да знаят, че 40-те часа, в които работят и жертвите, които  правят си струват. Успешните хора знаят добре това. Уорън Бъфет и Бил Гейтс никога не са били движени от парите. Бил Гейтс първоначално иска да изгради компания, по-голяма от адвокатската кантора на баща си. Уорън Бъфет смята, че работата му е аналогична на рисуването на Сикстинската капела.

В сегашната среда, служителите имат проблеми с намирането на смислена работа, защото те по същество са като съвременни крепостници. Голяма част от стойността, която те създават по време на работа, просто подхранва алчността на хората на върха. В САЩ стандартът на живот на хората в средната и по-ниската класа е намалял, докато хората от горните ешелони са станали още по-богати. Във Великобритания също се вижда подобен спад. В такава среда е лесно да се разбере защо служителите остават разочаровани и от работата.

За да влеят енергия и положителна нагласа на работното място, организациите имат нужда да започнат "лечение" на служителите си,които са най-ценните активи на компаниите. Служителите не са взаимозаменяеми стоки. Никой не иска да губи ресурси. Още повече, че новите служители рядко са в състояние веднага да  покажат продуктивност и резултати. Обикновено, те се нуждаят от продължителен начален период, в който се превръщат в източване на ресурси, а не актив.

Има и загуби, свързани с напускането на работници и служители. Когато текучеството се увеличи, от фирмата си тръгват и ценни знания, и опит за бизнеса. Може да отнеме години да бъде възстановен този актив. Допълнително, служителите, които напускат, често са в неформални отношения с други служители в различните отдели и дивизии, което им позволява ефективно да се справят с кризите. Работата, която е скучна и лесна не е интересна на служителите, които биха ви били полезни. Затова, постарайте се да създадете пред тях предизвикателства, които обаче да не ги претоварват.

Мира Уайт за Management Issues