България успешно се конкурира с Франция и Италия по производството на черен хайвер

България успешно се конкурира с Франция и Италия по производството на черен хайвер

Страната ни е водещ европейски производител на черен хайвер и се конкурира успешно с традиционните лидери Франция и Италия, каза в интервю за БТА Емил Арабаджиев, председател на Асоциацията на търговците на черен хайвер в България.

Всъщност Франция е и основен вносител и консуматор на деликатеса от България, наред със САЩ.

"Имаме пробив на испански и австралийски пазар, и преговорите за нови дестинации продължават. Япония също проявява голям интерес към българския продукт", съобщи Емил Арабаджиев.

По актуалната тема за търговските преговори на САЩ с Европа той коментира, че едва ли ще има предоговаряне на договорите, ако влязат в сила новите мита, обявени от президента Доналд Тръмп. Освен това смята, че по-висока цена няма да промени търсенето зад Океана, тъй като има недостиг на продукта и всеки търговец ще намери как да продължи да работи в предстоящия сезон, който за производството на черен хайвер започва от октомври. Надеждите са за положителен изход от преговорите Брюксел - Вашингтон, но диверсификацията към нови дестинации като Австралия, Канада, Испания носи спокойствие в бранша.

На този етап българският хайвер е почти наполовина по-евтин, отколкото в Европа, посочи Емил Арабаджиев. По данни на асоциацията страната ни изнася годишно над 15 тона от известния деликатес. Потреблението у нас бележи ръст - ако преди 7-8 години то е било около 500 кг на годишна база, сега надхвърля 1 тон месечно.

"Това е огромен ръст, който говори за популяризиране на българския хайвер на територията на България и за изграждане на навици", смята той. 

По думите му, българският хайвер от моруна е с уникален вкус и текстура, един от най-скъпите хайвери в света и високо ценен от световните експерти.

Ако Франция асоциира хайвера с шампанското, а в Русия е свързван с водката, в България, по думите му, обичаме черния хайвер чист, защото това е продукт, известен с вкуса си.

"България е в същата акватория като Каспийско море и есетрови риби могат да се отглеждат почти във всички водоеми у нас - природна предпоставка, от която се възползваме. Тук се отглеждат рибите, даващи трите най-добри хайвера в света - сибирска есетра, руска есетра и моруна (белуга)", обясни той. 

Високата цена на луксозния продукт е обусловена от продължаващия дефицит на есетровите риби. Сезонът за производство на хайвер започва през октомври и завършва през май, а срокът на годност е не повече от 6 месеца след производството.

Подходящ за есетрово стопанство е всеки водоем с температура 9-12 градуса, спецификата е, че това е дългосрочна инвестиция, за която е необходим голям ресурс, а начинанието е рисково. 

Моруната се отглежда 14-15 години, за да достигне полова зрялост и през това време грижата за нейното развитие е непрекъсната. 

Достъпен ли е черният хайвер за българския потребител? Един килограм български черен хайвер струва над 1650 евро. Но отговорът е "да", тъй като се предлага и в малки опаковки, които служат за дегустация. Цена от 96 лева за 30 грама смятаме, че е достъпна за всеки, който иска да опита. Хайверът е за разкош и е един от най-здравословните продукти, които могат да се консумират, обяснява председателят на Асоциацията на търговците на черен хайвер в България.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ

„Гугъл“ и „Епъл“ предупреждават служители с работни визи да избягват пътувания в чужбина
Шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ ще бъде спрян ден по-рано от планираното
През 2025 година изкуственият интелект ще изхвърли емисии въглероден диоксид колкото цял Ню Йорк
Главният изпълнителен директор на „Стелантис“ критикува ревизирания климатичен план на ЕС
Кметът на Берлин: Полицията в Берлин ще действа решително срещу нарушителите на реда по време на новогодишните празненства
Ето защо директната поща заслужава да е част от маркетинговата ви стратегия
САЩ задържаха още един петролен танкер край Венецуела
Ценовият индекс на храните в България продължава да расте, сочат данни на ДКСБТ