Ответни мита: Кои страни от ЕС биха могли да бъдат най-засегнати?

ЕС се готви за ответни мерки в случай на провал на търговските преговори с Вашингтон до 1 август. Ако няма споразумение, САЩ ще започнат да налагат 30% мита върху почти всички стоки, внасяни от блока.

След като беше изненадана от писмо, заплашващо с 30% мито върху стоки от ЕС миналия уикенд, Европейската комисия бързо внесе план за въвеждане на контрамита върху износа на САЩ на стойност 72 милиарда евро, което неизбежно ще се отрази на икономиката на Европейския съюз.

Това е продължение на предложения по-рано от Европейската комисия списък с американски продукти на стойност 95 милиарда евро, които биха могли да бъдат засегнати от контрамита на ЕС.

Потенциалните ответни тарифи на ЕС са насочени към вноса на промишлени стоки от САЩ, включително самолети и части за самолети, машини, автомобили, химикали и пластмаси, както и медицински изделия и оборудване.

Тези видове внос са на стойност 65,7 милиарда евро от общо 72 милиарда евро.

В списъка са изброени и селскостопански продукти, включително бърбън, но има и по-малки, макар и изненадващи артикули, като например атракциони в увеселителни паркове, четки за зъби, четки за коса и естествен каучуков латекс.

Ако бъдат наложени, тарифите означават, че европейските потребители или предприятия ще купуват тези продукти на по-висока цена, което ще повиши инфлацията, пише Euronews. 

Според Силвен Бройер, главен европейски икономист на S&P Global Ratings, обаче инфлационният ефект от контрамерките може да бъде минимален. Той каза пред Euronews Business, че „тарифите на ЕС върху американски стоки биха имали само умерено въздействие върху европейската инфлация – вероятно само няколко десети от процентния пункт – и е малко вероятно да повлияят значително на цялостната икономическа активност“. 

По-големият риск може да произтича от прекъсвания във веригата за доставки. Там, където Европа наистина може да усети затрудненията, е в услугите: „ЕС е силно зависим от услугите на САЩ, особено в сектори като технологии, плащания и консултации“, каза Бройер.

Кои страни от ЕС са най-засегнати от тези контрамерки?

Определени индустрии, подкрепящи икономиките на различни страни, биха могли да се сблъскат със сериозни прекъсвания на веригата за доставки, ако ЕС и САЩ влязат в търговска война.

Авиацията е една от тях, тъй като самолетите и частите за самолети са едни от продуктите, които ще бъдат най-драстично засегнати от контрамерките на ЕС. Потенциални ограничения за внос на тези стоки от ЕС, на стойност близо 11 милиарда евро, според документ на Европейската комисия.

В рамките на държавите членки страната с най-голям внос на самолети от САЩ през 2024 г. е Ирландия, следвана от Франция, Нидерландия и Германия.

Авиацията между САЩ и ЕС е силно взаимосвързан сектор. Френската мултинационална компания за аерокосмическа и отбранителна индустрия Thales доставя на базирания в САЩ Boeing и европейския му конкурент Airbus системи за управление на полетите и дисплеи в пилотската кабина. В замяна американският аерокосмически гигант Honeywell предоставя системи за управление на полетите за Airbus.

Освен че заплашват със сериозни сривове във веригата за доставки, потенциалните ответни тарифи на ЕС върху произведени в САЩ самолети са директен удар за Boeing. Фирмата е получила 13% или повече от 8,7 милиарда долара (7,5 милиарда евро) от приходите си от Европа през 2024 г.

Всяка подобна стъпка от ЕС може да доведе до риск от по-високи американски тарифи за европейски самолети. За европейската фирма Airbus приходите ѝ в Северна Америка са били двойно по-големи от тези на Boeing през миналата година, над 16 милиарда долара (13,8 милиарда евро).

Ирландия е уязвима

Потенциалните контрамерки на ЕС върху вноса на самолети, съчетани с ответни мерки от страна на американската администрация, биха могли да застрашат позицията на Ирландия като водещ световен център в авиацията.

Ирландия е дом на повече от 50 компании за лизинг на самолети, управляващи 10 000 самолета. Според неотдавнашен доклад на инвестиционната група за авиация Irelandia, това се равнява на 37% от световния търговски флот и прави страната централен играч в световната инфраструктура за въздушен транспорт.

Ирландия вече е изправена пред сериозен удар върху икономиката си поради потенциално високите американски тарифи върху износа си за САЩ след крайния срок 1 август. Страната се счита за една от най-засегнатите икономики в ЕС, освен Германия.

Базираният в Брюксел мозъчен тръст Bruegel изчисли, че кумулативната загуба на реален БВП на Ирландия, поради общото въздействие на американските тарифи, може да бъде 3% до 2028 г.

Това ще стане при положение че, както обеща президентът Тръмп, фармацевтичните стоки са обложени с високи мита.

„В случая на Ирландия вносът на самолети възлиза на над 1% от БВП, в Холандия вносът на големи машини и медицинско оборудване е еквивалентен на 6% от БВП“, каза пред Euronews Business Рори Фенеси, старши икономист в Oxford Economics.

Общият внос на Белгия от САЩ е еквивалентен на 5% от БВП.

Машините са втората най-засегната продуктова група в списъка на Комисията, като вносът на стойност 9,43 милиарда евро би бил засегнат от контратарифи. Това би било шок за веригите за доставки в Германия, Холандия, Франция и Ирландия.

„Дори ако страните имат ограничен директен внос от Съединените щати, може да има значителни последици за други страни, просто поради тясната интеграция на веригите за доставки и въздействието върху съседните поддържащи индустрии поради митата“, каза Рори Фенеси.

Един от ключовите примери е тясната връзка между Германия и страните от Централна и Източна Европа, включително Унгария, Полша и Словакия, особено по отношение на автомобилния сектор.

Страните в Централна и Източна Европа привличат много чуждестранни инвестиции, голяма част от които идват от Германия. Това играе важна роля за стимулиране на развитието на региона.

А превозните средства са третата по големина продуктова група, изложена на потенциални ответни мита. Страната с най-голям внос на превозни средства или части от САЩ е Германия, на стойност близо 7,5 милиарда евро през 2024 г., следвана от Белгия (1,8 милиарда евро). Тези страни биха почувствали най-голям натиск от по-високите цени в този сектор.

„Но разбира се, точното разпространение варира и някои страни са по-пряко изложени в определени сектори, така че вероятно биха почувствали по-бързо ценово въздействие в такива случаи“, добави Фенеси.

Ако цените се повишат, дори временно, докато компаниите се опитват да намерят нови източници, за да допринесат за своите вериги за доставки, това би било още един удар за затруднения автомобилен сектор на Германия и би могло да доведе до повече мерки за намаляване на разходите от страна на големите марки, включително Volkswagen и Mercedes. Тези фирми имат производствени заводи в Унгария и другаде в Централна и Източна Европа.

Кои други продукти са засегнати?

Списъкът с продукти, засегнати от покачването на Европейската комисия, включва химикали и пластмаси, както и медицински изделия, като всяка категория възлиза на над 7,5 милиарда евро внос от САЩ в ЕС през 2024 г.

Най-засегнатите страни са Белгия, Нидерландия и Германия.

Що се отнася до химикалите, страната от ЕС, която купува най-много от САЩ, е Белгия, с внос на стойност 13,7 милиарда евро през 2024 г. Следват я Холандия с 12,5 милиарда евро и Германия с 12,3 милиарда евро.

Що се отнася до пластмасите, Белгия оглавява списъка с над 3 милиарда евро внос от САЩ, следвана от Германия (2 милиарда евро) и Холандия с 1,5 милиарда евро.

Вносът на медицински изделия от САЩ в ЕС е бил най-висок в Холандия, където тези продукти са били на стойност 4,63 милиарда евро. Следват я Германия с внос от 2,65 милиарда евро и Белгия с над 1 милиард евро.

ЕС също така обмисля въвеждането на ответни тарифи върху селскостопански продукти на стойност 6,4 милиарда евро, включително уиски с бърбън. Страната, която внася най-много бърбън от САЩ, е Холандия, купувайки стоки на стойност над 60 милиона евро годишно. Само по себе си това може да не навреди на икономиката. Но ако европейският сектор на спиртните напитки бъде изложен на контрамерките на Вашингтон, френското вино и ирландското уиски също ще бъдат мишена.

Ако няма споразумение между САЩ и ЕС преди крайния срок на Тръмп, европейският селскостопански сектор, наред с много други, ще се изправи пред 30% мито върху износа си за САЩ, последствие, определено като катастрофално от френските лобистки групи.

Брюксел заявява, че все още търси сделка, за да избегне ескалация на търговската война, но е готов да отвърне на удара, ако е необходимо.