На пазар в Дубай

Туризъм, търговия, мащабни инфраструктурни проекти, изложения и панаири – това са малка част от бизнесите, които привличат мениджъри и предприемачи към Персийския залив и по-специално към Дубай. Всичко започва в далечната 1966 г., когато на територията на малкото емирство Дубай бил открит петрол. Заслугата за това е не само на природата, но и на тогавашния емир шейх Рашид ІІ бин Саид ал Мактум. Той имал една мечта – да превърне малкото мръсно и прашно рибарско селище Дубай в арабска версия на Хонконг или Манхатън. Шейхът много добре знаел, че един ден петролните кладенци ще пресъхнат и бил достатъчно мъдър, за да заяви откровено: „Дядо ми яздеше камила, баща ми яздеше камила, аз карам мерцедес, синът ми кара лендроувър и неговият син ще кара лендроувър, но синът на неговия син пак ще язди камила”. Добре знаел, че петродоларите трябва да бъдат инвестирани умно, така че да осигурят препитание на Дубай и след като кладенците пресъхнат.

И още нещо много важно, за разлика от други владетели от региона (като например старият султан на Оман Саид бин Таймур, който забранявал прокарването на електричество и издаването на вестници), шейх Рашид ал Мактум нямал нищо против прогреса, технологиите или богатството. Това осигурило на Дубай възможността да се концентрира върху мащабни, предимно инфраструктурни проекти – пристанището Джебел Али, увеличаването на дълбочината на залива Дубай Крийк, тунела Шиндага между Дейра и Бур Дубай. После идва ред на безмитните зони и изгодните условия за търговия, превърнали емирството в едно от средищата на световната търговия през 80-те и 90-те години на миналия век.

След търговията дойде ред на архитектурните чудеса – хотели и небостъргачи, изкуствени острови и прочие, както и всевъзможните атракции за привличане на туристи от рода на закрита писта, на която да карате ски, докато навън термометрите показват 40-500С или ресторант под водите на Персийския залив.

Дубай залага силно и на една друга важна карта – организирането на изложения, панаири и най-различни прояви, насочени както към бизнеса, така и към туристите. Сред най-масовите и най-популярните са шопинг фестивалът (www.dubaishoppingfestival.com), провеждан в началото на всяка година. В него участват хиляди магазини и бутици в емирството, предлагащи всичко, за което можете да се сетите – от злато до висша мода, мобилни телефони и автомобили, при това с неустоими отстъпки. По времето, в което повечето туристи обикалят моловете и суковете, в Дубай се провежда и Dubai World Cup, „най-богатите” конни състезания в света (както обичат да изтъкват местните) с умопомрачителен награден фонд от 12 млн.долара, а веднага след него започва и международното изложение на расови коне, което привлича богаташи от всички краища на света.

Центърът на най-авторитетните и интригуващи изложения е Световният търговски център в Дубай (www.dwtc.com), който разполага с конгресен център и покрита изложбена площ от над 100 000 кв. м. На негова територия се провеждат Dubai International Boat Show (www.boatshowdubai.com), на което повечето производители на луксозни яхти организират световни премиери на новите си модели; Arabian Travel Market (www.arabiantravelmarket.com), най-голямото туристическо изложение в Близкия изток; Gitex Technology Week (www.gitex.com), едно от най-големите хай-тек изложения, в което участват над 3500 висотехнологични компании; изложения, специализирани в областта на финансите, цифровите медии, фармацията, машиностроенето. Като стана въпрос за финанси, местните банки са прочути със своята стабилност, която в значителна степен се дължи и на особеностите на ислямското банкиране, което между другото, е един от най-динамично развиващите се финансови сектори в световен мащаб.

И все пак най-амбициозните цели на Дубай са свързани с туризма. До 2020 г. малкото емирство трябва да посреща по 15 млн. туристи на година. Дали това ще стане или не, времето ще покаже, все пак световната финансова криза се отрази и на Дубай. Но по-важното е друго – днес петролът дава едва към 5-6% от БВП на страната, докато стойностите, записани срещу строителството, търговията или финансовите услуги са двуцифрени. Що се отнася до туризма, трудно е да го разделим от строителния бум, който изживя Дубай допреди две-три години. На мястото, където в средата на 90-те булевард „Шейх Зайед” прекосяваше пясъците, за да прелее в магистралата към Абу Даби, днес се издигат небостъргачи и зеленеят игрища за голф. Във водите край Джумейра и Джебел Али изникнаха няколко изкуствени архипелага, а по-голямата част от сградите, построени през 70-те и 80-те години на миналия век, отдавна са разрушени, за да направят място на поредните архитектурни фантазии.

А те не са никак малко. За Burj al Arab, прочутият хотел, самообявил се за 7-звезден (а категорията му всъщност е 5*), е изписано достатъчно, но все пак трябва да споменем, че неговата 321-метрова снага във формата на издуто от вятъра корабно платно, крие смайващи неща като най-високия атриум в света (180 м), „подводният” ресторант „Ал Махара” („подводното” усещане е умело симулирано от аквариум с 900 000 литра вода) и злато, много злато – само във фоайето с 24-каратови златни листа е покрита повърхност от 1590 кв. м.

Съседните хотелски комплекси Madinat Jumeirah, с неговата традиционна архитуктура и изкуствени водни канали и Jumeirah Beach Hotel с неговия силует във формата на морска вълна също заслужават внимание, но ако трябва да видите един-единствен хотел в Дубай, най-добре това да е Atlantis, The Palm. Поредният мегапроект на южноафриканеца Сол Керцнер (ако някой знае как се прави хотелиерски бизнес, това е той – справка Sun City в Южна Африка и първия Atlantis на Бахамите) определено смайва въображението. Хотелският комплекс, вдъхвовен от мита за изгубения свят на Атлантида, поразява не само с разкоша и великолепието на своя интериор, но и с уникални водни атракции като увеселителния парк „Аквавенчър” (две от водните пързалки там са само за хора със здрави нерви, тъй като прозрачните им тунели пресичат езеро, пълно с акули) и огромната лагуна с обем 11 млн. литра и 65 000 морски животни.

Небостъргачите и моловете са другата модерна атракция в Дубай. Сред кулите, номер 1 е 828-метровата Бурдж Халифа, най-високата сграда в света, която ако не бе настъпила финансовата криза, щеше да се казва Бурдж Дубай. Когато обаче местните държавни строителни компании закъсаха финансово и имаше опасност да прекратят обслужването на своите кредити, на помощ им се притече съседното емирство Абу Даби. Съответно, небостъргачът или кулата (бурдж означава именно кула) своевременно бе прекръстена на Бурдж Халифа. Все пак емирът на Абу Даби се казва шейх Халифа бин Зайед бин Султан ал Нахиян. Как го е понесла това дубайската гордост е друг въпрос.

Моловете също се чудят какъв по-неочакван и дори фантастичен проект да осъществят. Mall of Emirates залага на 400-метрова ски писта, покрита с поне 90 см изкуствен сняг. Козовете на The Dubai Mall пък са ледена пързалка, аквариум с акули и скатове, точна реплика на част от лондонската Риджънт Стрийт, пеещи фонтани, дело на същия майстор, направил прочутите фонтали през Bellagio в Лас Вегас и прочие. Ако мислите, че ще го обиколите току-така, заблуждавате се. Това е най-големият мол в света и в него има 1200 магазана, 120 ресторанта и кафенета и 22 киносалона, разпрострели се на площ колкото 50 футболни игрища!

Ако случайно се уморите от лъскавите фасади, от небостъргачите и молове, и решите да потърсите онзи истинския или стария Дубай, ще го намерите в Ал Бастакия. Там все още са запазени сгради от края на 19. век. с характерните кули барджил, които улавят вятъра и го насочват във вътрешността на дома, за да го охлади. Или пък в Дейра -  един от кварталите по протежение на Дубай Крийк. Тук можете да прекосите историческия залив, седнали на твърдите дървени пейки на традиционните водни таксита абра, любими на туристите, гастарбайтерите и по-консервативните жители на Дубай. По улиците на Дейра ви очакват и типични ориенталски пазари, повече от които специализирани в някаква област. Естествено, най-атрактивен е Голд сук, покритият с дървен покрив пасаж, който буквално прелива от злато, а на хвърлей място от него са пазарът на подправките, пазарът на килимите... Почти всички пазари работят до късно вечерта, а кафенетата предлагат ароматно арабско кафе и шиша (както тук наричат наргилето) дори до полунощ.

Милко Стоименов, за списание „Мениджър”