Нови лидери завладяват световната енергийна сцена

Европа е била лидер при възникването на днешната технологична цивилизация. Духът от бутилката обаче е изпуснат още преди 200 г. и днес Старият континент губи челните позиции, изместена от  Съединените щати, Китай, Индия, Бразилия. Наред с това  Европа е и бедна на ресурси, чувства се застрашена в съвременния свят и започна да търси алтернатива. Това посочи Ангел Минев, председател на Управителния съвет на Националният комитет на България в Световния енергиен съвет (НКБСЕС) при представянето днес на изследването на Световния енергиен съвет World Energy Scenarios: Composing Energy Future to 2050.

Докладът е резултат от тригодишно проучване, извършено от над 60 експерти от 30 държави, със съдействието на Paul Scherrer Institute, Швейцария. То сравнява два контрастни сценария за развитие на политиките в енергетиката до 2050 г.

Движещият фактор на първия сценарий (Джаз) са потребителите, а на втория (Симфония) – гласоподавателите. Голямата разлика между тях е дали държавите ще са в състояние да преминат климатичните ограничения от Доха. Сценариите на Световния енергиен съвет не предлагат на политиците и енергийните мениджъри готови решения за реализацията на конкретни политически цели, а изследват какво всъщност се случва в световната енергетика в момента и до какво ще доведе в бъдеще, какво ще бъде истинското влияние на днешните политически решения върху бъдещия енергиен пейзаж.

 „Всички цивилизации загиват, когато достигнат предела на ресурсите си, казва Арнолд Тойнби. В глобален мащаба този предел очевидно е достигнат. В света, в който живеем, потребяваме повече, отколкото биосферата е в състояние да произведе. Съвременната цивилизация вече не е в равновесие и се придвижва, надявам се, към друго устойчиво състояние, което ние българите, като че ли не знаем, докато в същото времедесетки страни разработват национални планове и стратегии за приспособяване към измененията на климата”, коментира Минев.

Според представения днес доклад, въпреки мерките, които държавите взимат за ограничаване на потреблението на енергийни ресурси, потреблението ще продължи да расте, като през 2030 г. ще достигне до 23,9 млрд. тона от 17,1 млрд. тона през 2010 г., а през 2040 г.  консумацията ще бъде около 25,2 млрд. тона. Водещо ще продължи да бъде потреблението на петрол и газ, които през 2040 г. ще представляват съответно 31,6% и 26,8% от световния енергиен пазар.

Световното електропроизводство ще достигне до 53,6 млрд. МВтч. през 2050 г. от 21,4 млрд. МВтч през 2010 г. Най-голям дял ще заема производството на въглища37,8%, следвано от ВЕИ – 31,1%, природен газ – 25% и ядрена енергия – 6,1%.

Ето и как ще изглежда световният енергиен микс през 2050 г. според доклада:

• Въглищата остават доминиращо гориво (особено в Китай и Индия), известен потенциал за втечняване на въглищата (CTL), нарастващи предизвикателства пред CCS.
• Природният газ ще придобие по-голяма значимост в енергийния микс.
• Петролът ще продължи да бъде доминиращо гориво в транспорта.
• Ядрената енергия не е силен играч.
• Водна енергия: голям икономически потенциал на електропроизводството от ВЕЦ предимно в Суб-Сахарска Африка, Латинска Америка и Карибите.
• Делът на ВЕИ в електропроизводството може да се повиши.
• Енергийната ефективност и съхранението на енергия са от критично значение за справяне с изпреварващото предлагането търсене.

Авторите на доклада посочват, че светът е изправен пред трудна ситуация, защото:

• търсенето не намалява;
• универсалният достъп до електрическа енергия е далеч от това да се превърне в реалност;
• приносът на енергийната ефективност не оправдава очакванията;
• съществуващите институции не могат да разрешат проблема;
• трудно е да се намери финансиране.

Според авторите на доклада голяма част от решението на трудната ситуация ще дойде от по-добро управление на потреблението, докато пазарът бъде оставен да изиграе своята роля в ясни и предсказуеми рамки. Освен това националните политически рамки трябва да бъдат балансирани, за да могат да привличат инвестиции. Не на последно място за справяне с трудната ситуация трябват фокусирани усилия в изследователска и развойна дейност – най-вече за съхраняване на енергията.

Повече подробности можете да прочетете ТУК.