От зеления форум: Стандартът на живот е относително понятие

"Помните ли 1989 г.? Колко от вас си я спомнят? А колко от вас мислят, че това е много важен момент в живота им?"

С този въпрос започна речта си по време на организирания от сп. "Мениджър" и GLOBUL втори екологичен форум "Зеленото бъдеще на България" Мартин Заимов, председател на Българската асоциация на електрическите превозни средства. Той беше един от модераторите в третия панел на събитието, свързан с екологичния транспорт. Продължаваме да ви представяме позициите на участниците във форума. Ето какво още каза Мартин Заимов:

"Какво се решаваше през 1989 г.? Тогава се решаваше въпросът за свободата. Този въпрос е много важен за хората, макар те да не го съзнават, докато тя започне да им липсва. Днес се решава подобен въпрос. И той е свързан с ключова концепция - този за стандарта на живот. Точно както свободата, той е едно понятие, което малко трудно определяме помежду си.

Казвам го тук, защото това понятие застава между икономическото и екологичното разбиране за света. Голям парадокс е, че двете думи икономика и екология са всъщност синоними. И двете идват от гръцки език. В тях става дума за това как да устроиш дома си.

До момента, в който не осъзнаем, че стандартът на живот е относително понятие, няма как да променим представите си за екология. Много е хубав примерът с бебешките пелени. Колко от вас са склонни да заменят памперсите с тях? Аз обмислям това, въпреки че детето ми е голямо.

Най-глупавата инвестиция, най-глупавото нещо, създадено от човека, според мен е автомобилът. Защо? Защото той е втората по големина инвестиция в живота му. А същевременно, за раразлика от дома, който се ползва в почти половината от времето в ежедневието, знаете ли колко време се се използва автомобилът в живота на човека? Стандартният живот на колата е 8 години. Знаете ли в какъв процент от времето си човек я използва – под 5%.

По отношение на горивата, основната ценност от гледна точка на опазването на околната среда е, че електромобилът е много по-ефективен от другите видове автомобили. Защото не създава много шум и намалява зависимостта от все по-скъпия петрол. (Не знам дали сте се замисляли, но всички двигатели са електрически, защото двигателят с вътрешно горене може и е желателно да бъде стартиран с електрическа бубина. Преди да е измислен стартерът и да е свързан с акумулатор, той е бил свързан с електричество.)

Всеки един от нас ще си каже: "Ефектът на електромобила е временен. С него не мога да отида до Варна". Колко пъти обаче ходите с автомобила си до Варна? Тази представа за нещата е въображаема.

Цялостният живот на електромобила ще стане почти сравним с този на двигателя с вътрешно горене. Удоволствието от липсата на шум в него е неочаквано голяма. При едно относително намаляване на цената му той ще стане все по-конкурентен. Въпросът обаче е, че интересът към него не е толкова икономически проблем. Става въпрос за усещане за света и за стандарта за живот.

Смисълът на публичното пространство е да се срещат хората в него. Ние в България сме създали една ситуация, в която личните пространства са в непрекъснат конфликт с публичните пространства. Всъщност целта на публичното пространство не е да се нападаме, а да съжителстваме помежду си. Но то е превърнато в лично пространство на много малки парчета.

Един от големите проблеми е разрешаването на мобилността в градската среда. Заради градската архитектура и особеностите на двигателите тя позволява много други мобилни средства да бъдат конкурентни помежду си. Такива са велосипедът и автобусът. И двете са в публичното пространство. Използвайки ги, ти се съобразяваш с другия, като не се надяваш да го надминеш. В тях си по-малко агресивен, отколкото в автомобила. И по-екологичен."