Петролът – най-големият проблем на Русия

Свиването на руската икономика започна още през третото тримесечие на 2014 г. и според нашите оценки тя ще достигне дъното през последното тримесечие на текущата година. За този период натрупаният спад на БВП на Русия е достигнал около 4,4%; с други думи, ако вземем нивото на БВП през второто тримесечие на 2014 г. за 100%, то в четвъртото тримесечие на 2015 г. то е 95,6%. Въпросът е – кои фактори в действителност доведоха до толкова сериозно свиване на реалния сектор на икономиката?

Веднага се сещаме поне за два ключови фактора: цените на петрола и западните санкции по отношение на Русия. Но това, което прави нашата задача интересна е: двата фактора – и спадът на цените на петрола, и въвеждането на западните санкции – започнаха да действат на практика по едно и също време, а именно през третото тримесечие на 2014 г. Следователно, за да отговорим на нашия въпрос, трябва да разделим количественото влияние на тези фактори върху руската икономика и да определим какво влияние върху нея оказа спадът на цените на петрола и какво – въвеждането на санкциите. С други думи, трябва да разберем: какво щеше да бъде свиването на икономиката, ако при съществуващата траектория на цените на петрола тя не бе обременена със санкции?

Ние отговорихме на този въпрос, разработвайки статистически модел, който помага бързо и лесно, но емпирически достатъчно достоверно да оценим влиянието на нефтените цени въз основа на икономическите показатели, включително и върху БВП. Нашият модел измерва негативната реакция на руската икономика в отговор на намаляването на цените на петрола сорт „Брент“ с 10 долара за барел. При това ефектът от ценовия шок се увеличава с времето и достига максимума след три тримесечия, когато спадът на цените с 10 долара за барел „отнема“ около 1,2% от растежа на БВП. Този показател, но преизчислен за година /среден за четири тримесечия/, достига 0,8% - тази цифра сме използвали по-нататък при изчисляването на кумулативния ефект от понижаването на цените на нефта върху икономическата активност в Русия.

Както показаха нашите изчисления 90% от спада на производството в Русия се дължи на срива на петролните цени. От третото тримесечие на 2014 г. „черното злато“ поевтиня с 50 долара за барел, което обяснява около 4% свиване на БВП /0,8% съкращаване на БВП в резултат на спад на цените с 10 долара води до свиване на БВП с 4% при понижаване с 50 долара/. Както отбелязахме по-горе, натрупаното свиване на БВП за периода от второто тримесечие на 2014 до четвъртото тримесечие на 2015 г. може да достигне около 4,4%, при това неговото съкращаване с 4% /около 90%/ може да се обясни със срива на петролните цени.

Според нас тези сметки се потвърждават интуитивно. Западните санкции по отношение на Русия могат да се разделят на три групи: санкциите срещу отделни лица, ограничаването на достъпа до капиталовите пазари, ограничаването на трансфера на технологии за петролната и газова промишлености.

Санкциите от първата група, очевидно, много слабо влияят върху развитието на икономиката. Чуваха се опасения, че разходите на корпорациите могат да нараснат, защото те няма да могат да се възползват от международните капиталови пазари. Но корпоративните клиенти успешно погасяват външните си задължения и изглежда не изпитват проблеми във връзка с ограничение достъп до капиталовите пазари. Това се обяснява с факта, че значителна част от корпорациите, които срочно трябваха да погасяват външните си заеми, са износители, получаващи доходите си във валута и по естествен начин са застраховани от колебанията в курса на рублата.

Съгласни сме с това, че санкциите срещу добивния сектор потенциално могат да бъдат по-опасни за икономиката. Но, ако отчитаме колко време изминава от откриването на петролните и газови находища до тяхното разработване, ефектът от подобни санкции може да се появи само в дългосрочна перспектива. Технологиите, необходими за продължаването на разработката на действащите в момента находища, са получени много преди въвеждането на санкциите. По тази причина те влияят почти незначително върху текущото производство в сектора. Усилването на тяхното влияние може да се очаква само в случай, че те останат в сила продължително време, нещо, в което се съмняваме.

Едновременно с това, ние достигнахме до извода, че поведението на петролните цени, както и преди ще остане определящ фактор за руската икономика. В заключение ще отбележим също, че смекчаването или дори пълното сваляне на западните санкции ще окаже минимално положително въздействие на руската икономика. За момента цените на петрола остават ключов фактор, който влияе на икономическата активност в Русия. Тя няма да получи много от облекчаването на санкции, единствено настроението на инвеститорите малко ще се подобри.

Иван Чакъров, главен икономист на Citigroup в Русия, Украйна, Казахстан. Той е българин по произход и от дълги години работи в банковия сектор на Русия. Неговият анализ, написан в съавторство с икономиста от Citi Екатерина Власова, е публикуван във „Ведомости“.

Източник: БГНЕС