Поучителната изповед на една бивша, изтощена супержена

Масивна болка в главата, ускоряване на пулса и чувство на гадене ме накараха да скоча от мястото ми в театъра и да се запътя към тоалетната. Режисьорът, мой приятел, ме беше поканил на репетиция, за да коментирам в обратна връзка. Тогава внезапно преживях микроинсулт и започнах пътуване, което промени живота ми.

Беше през 1998 г. В този момент високо стресовият ми начин на живот включваше управлението на компанията ми за маркетинг и издателство. Имах офис на 57-ма улица в Ню Йорк и чувството, че възможностите ми са неограничени. Бях типичното момиче на двадесет и нещо в стил „Сексът и градът“ по време на кмета Рудолф Джулиани. Опитвах се да ходя на срещи, да участвам във филантропски инициативи, да чета за политика и да се радвам на културата. Но всичко това отиде в страничния коловоз, защото се преуморявах до смърт от работа, без дори да го осъзнавам.

Сега често питам хората „Работиш ли до късно?" или "Преуморяваш ли се до смърт от работа?“. Знаете за какво говоря: 16-часовите работни дни, желанието да задоволиш всички (особено клиентите) като казваш „Да“, липсата на заигравка, радост и забавни моменти. Това е периодът в стил "давай-давай-давай-давай!", захранван от тежкото гориво на некачествената храна. „Аз съм предприемач и всичко това върви с това определение“, мислех си тогава.

Но бързо разбрах, че неуспявайки да менажирам собствения си капацитет, граници и здраве, съм развила смъртоносни навици. И за изненада установих, че много други съвременни жени в бизнеса се борят със същите демони. Години по-късно разбрах, че го наричат „синдрома на супержената“ и изследванията показват, че тази съвременна болест има ужасяващи последствия: пристрастяване, развод, мигрена, сърдечни болести, депресия, затвор и дори самоубийства.

За мен 1998 г. беше тежка, но промени живота ми за добро. След това започнах период, в който поех отговорност за физическите ми възможности и за нуждите на тялото и душата ми. Както повечето жени в бизнеса, не се отказах от кариерата си, но осъзнах, че предпочитам да съм добре балансирана супержена, а не изтощена до смърт. По-късно продадох правата си на собственик и започнах да обучавам и консултирам групи от жени-предприемачи. Обикнах новата си работа, въпреки че това беше преди 12 г., когато работата на бизнес коуч не беше разпознаваема и популярна и много хора гледаха на нея скептично.

Използвах знанията си в областта на маркетинга и пиара отпреди това, за да популяризирам новата ми работа. И някак се отърсих от чувството на вина към всичко, което ме ограбваше от радостта от живота.

Бих посъветвала съвременните жени да не се отказват от ролята си на преуспяващи, но да не се превръщат в изтощена до смърт, роботизирана супержена, с объркани приоритети, която е забравила що е радост.

Създайте си граници. Поставяйте си реалистични цели и се научете да казвате „Не“ на работодатели и клиенти. Ако имате ръководна роля в бизнеса, използвайте правата си, за да дарявате на света радост, любов и добрини и да помагате на хората.

Създайте си план как да се грижите за себе си и се придържайте към него.

Опростете живота си.

Оттървете се от всичко, което не ви трябва, не е красиво и не ви доставя радост.

Не позволявайте на само една от ролите ви да ви изконсумира (например на предприемач, мениджър, маркетолог, съпруга).

Не се вземайте насериозно.

Бъдете си най-големият фен, не най-жестокият враг.

Уважавайте себе си, за да уважават другите уменията ви.

Предложете създаването на механизми на похвала и поощрение на усилията в бизнеса.

И се обградете с колкото може повече с хора, които ви зареждат положително и искрено ви уважават.

Дина Пейтън – автор, личен и бизнес консултант и изпълнителен директор в специална, откровена изповед за американското електронно издание Entrepreneur.