Минималната заплата става 460 лв. от 2017 г.

Минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. ще стане 460 лв. и ще се запази в този размер през 2018 г. и 2019 г. Това реши кабинетът днес, като одобри средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г. С решението се определят таваните на разходите по отделни първостепенни разпоредители с бюджет и на бюджетните взаимоотношения за следващите три години.

Фискалната политика за периода 2017-2019 г. може да бъде дефинирана като стриктна и съобразена с реалностите на националната икономика, гарантирайки висока степен на стабилност и предсказуемост. Запазват се целите за дефицита за 2017 г. и 2018 г., съответно на 1,4% и 1% от БВП, заложени в последната средносрочна бюджетна прогноза. Същата по размер консолидационна стъпка (около 0,5% от БВП) е предвидена и за 2019 г., когато се очаква дефицитът по КФП да е на ниво от 0,5% от БВП. Следването на политиката за постепенна консолидация е предпоставка за свеждането до минимум на потенциалното негативно въздействие на фискалната политика върху икономическия растеж.

Запазват се съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, като за 2017 г. и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд "Пенсии" на ДОО с по един процентен пункт. Целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет.

Сред основните разходни приоритети е секторът на отбраната. Планирани са пари за модернизация и повишаване на отбранителните способности на въоръжените сили - за осигуряване на летателната годност на самолети МиГ-29, за придобиване на нов тип боен самолет и на многофункционални модулни патрулни кораби.

Пенсионната политика предвижда от 2017 г. вместо осъвременяване на пенсиите, от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент, равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на КСО.

Политиките по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие, подобряване ефективността на местните власти и създаване на условия за подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище.