Предимствата на България

България е изправена пред нелеката задача едновременно да гони развитите страни от Западна Европа и да се състезава за повече инвестиции и работни места със страните на Балканите. Докато първото е стремеж към определена цел, то второто е постоянна надпревара, в която е нужно да се използват силните характеристики на страната и да се подобряват слабите. Общият преглед на икономиката показва, че България се откроява с редица предимства, но същевременно има и много области, в които е нужна повече работа.

Валутен борд

Въвеждането на валутен борд се сочи като едно от най-големите постижения за стабилността на българската икономика през последните 15 години. Най-очевидният ефект от това е драстичното намаляване на валутния риск при търговия и инвестиции в страната. Всеки лев в нашето стопанство е обезпечен с евро, което създава допълнителна увереност у предприемачите, че няма да претърпят загуби от поевтиняване на валутата. Другите две страни в региона, които също могат да се похвалят с това, са Босна и Херцеговина, където също има валутен борд към еврото, и Гърция, която е част от Еврозоната. Последните няколко години на криза пролича колко важно е това предимство. Нека припомним случилото се в Унгария през първите три месеца на 2009-а, когато форинтът загуби около 16% от стойността си спрямо еврото. Същият спад беше регистриран и през последните пет месеца на 2011 г. Дори и сравнително стабилни икономики, като полската, претърпяха подобни сътресения, след като злотата се обезцени с близо 50% през втората половина на 2008 г. и началото на 2009 г.

Далеч по-значимият, но и по-рядко споменаван, ефект от въвеждането на валутен борд е промяната в банковата политика. Регулациите в сектора бяха затегнати, а представянето му е наблюдавано изкъсо. БНБ наложи консервативна политика, която едновременно с това бе съобразена с нуждите на икономиката – по-рестриктивна в годините на бурен растеж и по-мека в годините на слаб ръст. Поведението на търговските банки в страната също е доста консервативно, което им позволи по-лесно да понесат негативните ефекти от кризата. В момент на затегнати финансови условия трезорите в България не просто не изпитват затруднения да си набавят средства, а по-скоро чувстват глад за проекти, които да финансират. Т.е. докато в други страни търсенето на кредити надхвърля банковите възможности, то в България възможностите на банките са по-високи от търсенето.

Макроикономическа стабилност

Освен на стабилна валута и на стабилна банкова система България се радва и на сравнително висока икономическа стабилност. За това говори Индексът на глобална конкурентоспособност, който оценява макроикономическата среда в страната като 31. най-висока от 144 изследвани страни в света. Гърция се нарежда на 144. място по този показател. В регионален план – сред балканските страни  България е на 1. място по този показател, а на 2. и 3. място са съответно Македония и Словения. Това се дължи в най-голяма степен на високия дял на спестявания като процент от БВП и ниският държавен дълг.

Високото ниво на спестявания – 25% от БВП през 2011 г., малко под тези в Австрия, означава, че населението е склонно да отложи настоящото потребление. Колкото по-високи са спестяванията в една страна, толкова по-високо може да бъде очакваното увеличение на потреблението в бъдещи периоди. С други думи по-високите спестявания в България в сравнение със страните от региона са предпоставка за по-висок ръст на потреблението в сравнение с този в съседните страни. Това е още по-важно на фона на това, че страната е четвъртият по големина пазар в региона след Гърция, Турция и Румъния.

Друга силна страна на България е значително по-доброто състояние на публичните финанси - ниското ниво на публичен дълг и сравнително нисък бюджетен дефицит.

Гъвкав пазар на труда

Индексът на глобална конкурентоспособност определя пазара на труда у нас като най-гъвкав в региона. Измерването му е базирано както на социологически проучвания, така и на статистически данни. Последните показват, че България има едни от най-ниските разходи за освобождаване на заетите, заедно с Румъния и Сърбия, а участието на жените на пазара на труда е второто най-високо след Словения. По-голямото участие на жени на пазара на труда увеличава заетостта в страната, а от там и финансовите възможности на населението. От друга страна ниските разходи за освобождаване на заетите позволяват на частния сектор гъвкавост и работа с най-добрите специалисти в сферата.

Започване на бизнес и регистриране на имущество

Друго изследване, този път на Световната банка – Doing Business, отрежда 4. място на България по този показател след Македония, Сърбия и Словения. За да открие ново дружество с ограничена отговорност, един предприемач трябва да премине през 4 процедури и да заплати съответните такси, които възлизат на около 1,1% от дохода на човек от населението. Това отнема по-малко от 4 седмици, а първоначалният капитал е 2 лв. Въпреки че България не е в челна позиция по този показател в региона, тя притежава други предимства. В сравнение с Македония и Сърбия, страната е член на ЕС, което спомага за по-лесното движение на капитали, стоки и услуги. В сравнение със Словения почасовите разходи за труд в България са около 5 пъти по-ниски. С други думи започването на бизнес в страната става сравнително бързо, разходите за труд са значително по-ниски в сравнение с други страни от ЕС, а същевременно има достъп до единния европейски пазар.

При регистрирането на имущество картината е малко по-различна. То е сравнително бързо – отнема малко над две седмици, но административните разходи за това са високи. Регистрацията е по-бърза само в Сърбия и Турция, а в Македония процедурите са по-малко. И в трите страни обаче разходите за регистрирането на имущество са близки или по-високи в сравнение с България.

Промените в България са бавни и мъчителни

От изследванията става ясно, че основните предимства на България в регионален план са стабилните икономика, паричната и банкова система. Това не е никак малко, особено на фона на проблемите в Гърция и спасителните заеми, които Босна и Херцеговина, Сърбия и Румъния бяха принудени да вземат от МВФ. Наблюдава се подобрение при пазара на труда в посока увеличаване на гъвкавостта му и плахи опити за укрепване на бизнес средата. Всичко това обаче става твърде бавно и мъчително и съдейки по международните класации България изостава в редица отношения спрямо останалите страни на Балканите. Такива например са работа на институциите, плащането на данъци, външна търговия.

След икономическата криза в региона от 2009 г. е нужна не само политическа воля за провеждане на реформи. Структурата на българската икономика се променя, какъвто процес тече и в международен план, а това създава и потребност от нови политики, а не просто претопляне на стари такива. Нужен е нов подход към бизнеса, който няма нужда от повече помощи, а от по-малко пречки.

Калоян Стайков, текстът е от списание „Мениджър”