Предлагат премахване на минималната работна заплата

Последните данни от Европа сочат, че икономиката на ЕС най-вероятно е навлязла в нова рецесия в края на 2011 г. В същото време пазарът на труда в ЕС отново пое стремглаво надолу, като безработицата вече устойчиво се настани над 10-процентната граница.

По всичко личи, че започналата рецесия на Запад няма да подмине страната ни, а в първите месеци на 2012 г. безработицата прескочи 12-те процента, като младежката безработица премина над 30%. Това са част от изводите от анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), представен днес.

Новата рецесия в Западна Европа щяла да се отрази на българската икономика най-вече по линия на износа, обясни Десислава Николова от института. „Нашата икономика беше задвижвана от износа по време на възстановяването си от кризата от 2008-2009 г. Според данните за експорта от началото на тази година имаме спад от около 6% за януари и февруари, което автоматично се отразява на данните българската индустрия, която е основен износен отрасъл и то най-вече преработващата. Би могло да се спекулира, че строителството може да е един от тези отрасли, там бихме могли да имаме известен ръст тази година, но доколко то ще има способността да изтегли икономиката като една своеобразна машина, аз не бих могла да кажа със сигурност", обясни Николова.

Според експертите най-тежка ще бъде ситуацията у нас в първите две тримесечия от годината.

На фона на тези обезпокоителни данни, недоумение буди липсата на каквато и да било структурна политика, насочена към заетост и повече работни места. Всички публични усилия, обвързани с пазара на труда, се изчерпват с разходни политики, било то за обучения и квалификация, субсидирана заетост или други подобни и пренебрегват напълно структурните решения – промени в трудовите и осигурителни разпоредби, изтъкват от ИПИ.

Анализ на ИПИ сочи, че осигурителните и трудови регламенти са пречка пред заетостта и създаването на нови работни места, като тук се включват: минимални осигурителни прагове, минимална заплата и правила за допълнителното възнаграждение, колективни трудови договори и насилственото им разпространение, административна тежест по отношение на условията на труд и др

Трудовото законодателство в България е закостеняло и не способства за създаването на нови работи места. Алтернативата е фокусът да падне не върху разходването на средства, а върху облекчаване на регулациите и тежестите върху труда, коментират от ИПИ, като изтъкват някои предложения за подобряване на ситуацията:

1. Връщане на минималните осигурителни прагове на нивата отпреди кризата (2009 г.)

За периода 2009 – 2012 г. минималните осигурителни прагове скочиха с около 20%, въпреки нарастваща безработица. Данни на НОИ сочат, че един на всеки четирима се осигурява на или съвсем близо до минималния праг – от началото на кризата относителният дял на осигурените на минимума расте именно заради необоснованото административно покачване на праговете;

2. Премахване на минималната работна заплата

Основната причина за бедността в България е ниската заетост, а не ниските заплати – по официални данни при безработните рискът от бедност е 7 пъти по-голям от този при работещите. Покачването на минималната работна заплата способства за сегментацията на пазара на труда, ощетява ненаетите и ограничава заетостта.

3. Преосмисляне на трудовите разписания:

• Отпадане на възможността министърът на труда да разпространява колективни трудови договори (КТД).
• Отпадане на някои текстове за допълнително възнаграждение – като клас “прослужено време”
• Равнопоставеност между работник и работодател при подаване на предизвестие за напускане/освобождаване – достатъчно е работодателят също да дава предизвестие както се изисква и от работника, без това предизвестие да е придружено от обосновка
• Облекчаване на изискванията за условия за труд за “нискорискови” предприятия/сектори

4. Свиване на административната тежест в трудовото законодателство:

• По-малко бюрократични изисквания в трудово законодателство – като например графика за платен годишен отпуск
• По-малко административни изисквания при разписанията за условията на труд в “нискорискови” предприятия/сектори (инструктажи и книги; оценка на риска и програма за намаляване и предотвратяване на риска)

Целият анализ можете да видите тук.