Свитото потребление пренарежда пазарите

Липсата на сигурност в настоящето и вяра в бъдещето са основните пречки пред потреблението. Около тази теза се обединиха участниците в първия панел на започналата днес в столичния бизнес център “Рейнбоу плаза” кръгла маса “Факторът потребление”. Тя е организирана от сп. “Мениджър “ и е посветена на възможностите и политиките за съживяване на един от основните фактори за растеж и икономическа стабилност – потреблението.

Именно усещането за несигурност  е причината за предпазливото поведение на населението спрямо пазарите и най-сигурното доказателство е нарасналия ръст на депозитите в годините на кризата.  Ако в периода 1998 г – 2008 г. спестяванията на българите са били в границите 14-15% от националния продукт, то в трите последни години на кризата този процент се е вдигнал с 10 пункта и трайно се задържа около 25%, съобщи Георги Ганев, старши икономист от Центъра за либерални стратегии.

На практика това означава,  че в момента сме свидетели на ръст единствено в потреблението на “гаранцията за бъдещето”, потвърди и министърът на икономиката, енергетиката и турзима Трайчо Трайков.  Това е позиция на изчакване, в която потребителят като цяло започва да променя нагласите си и да пренарежда като цяло пазарите с новите цели и желания, които би искал да получава срещу парите си, добави той. Обществото надрасна момента, в който потреблението се измерва с броя нови табуретки в хола, възможността да си купиш всеки току-що излязъл нов модел мобилен телефон или един хамбургер повече. Потреблението вече се дефинира от това, което ни прави щастливи и ако за момента спим спокойно, защото държим парите си на депозит в банка и това ни създава някаква сигурност за бъдещето, значи това е настоящата картина на потреблението, обясни министър Трайков. Ако можем нещо да направим в момента, за да стимулираме потреблението, то  е да намалим фактора несигурност, чрез прилагането на политики за насърчаване на свободната конкуренция.

Създаване на условия за свободна конкуренция на пазара на услугите е едно от задължителните условия за насърчаване на потреблението в бъдеще, смята и Меглена Кунева, първият български еврокомисар с ресор защита на потребителите.  Всички актуални анализи сочат, че именно пазарът на услуги ще се превръща във все по-сериозен фактор за икономически ръст, но какви асоциации предизвика той у нас, когато видим основните играчи на този терен в България като Топлофикация, ВиК и т.н, коментира риторично тя.  Според нея, една от сериозните възможности за стимулиране и на производството и на потреблението като цяло и на вътрешния и на общоевропейския пазар е облекчаването на условията за съществуване и развитие на дигиталния маркетинг.

Потреблението не бива да се стимулира, а да се рационализира, препоръча и Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на УС на Уникредит Булбанк.  Един от ценните уроци от тази криза е именно този – държавите, които при първите прогнози на макроикономистите, че кризата се развихря отвориха всякакви програми за стимулиране – например за покупка на автомобили не спечелиха нищо от това. Напротив, дълговете им се увеличиха, разясни той. А за българите е характерно благоразумието в потреблението, което означава, че не можем да очакваме хората просто ей така да извадят парите си от банките  и да започнат да харчат. Това, което може да се направи на този етап е да се фокусираме върху политиките за увеличаване на нашата конкурентоспособност и ако не правим глупости, ще влезем във фаза на растеж, хората ще започнат да се чувстват по-спокойни и ще започнат да потребяват повече, добани Левон Хампарцумян.

Свиването на потреблението всъщност е от една страна консервативен модел на поведение, но от друга е здравословна реакция, заяви антропологът Харалан Александров. Но връщането към предпазарни реакции като например трупането на бели пари за черни дни всъщност е проява на креативност за оцеляване, която пък ще доведе до нови модели на пазрано поведение, смята той.  Поведението, в което хората предпочитат да спестяват вместо да харчат е лошо за момента, но добро като перспектива, защото по този начин се генерира богатство и съответно перспективи за растеж, допълни тезата на Александров Георги Ганев. Той също препоръча да се фокусират усилията върху модели, които създават устойчив растеж като качествено образование, добри здравни услуги и насърчаване на свободната конкуренция, включително и в предлагането на инструменти, гарантиращи спокойно бъдеще каквито са например частните пенсионни фондове.