Софтуерният бизнес достига 1,7% от БВП на България

Делът на българския софтуерен бранш от брутния вътрешен продукт на страната се е увеличил близо три пъти през последните години и се очаква да достигне 1,74% през 2014 г., което позиционира сектора като един от най-бързо растящите в България. Това става ясно от тазгодишното издание на Барометъра за състоянието на софтуерната индустрия на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ). Годишното проучване беше представено от ръководството на асоциацията на пресконференция днес в Българската телеграфна агенция. В доклада са използвани резултатите от допитване до членуващите фирми, както и анализ на софтуерната индустрия в България, изготвен от независимата консултантска компания CBN - Pannoff, Stoytcheff & Co. по поръчка на БАСКОМ.

Приходи и дял от БВП

Прогнозите за 2014 г. са приходите в сектора да нараснат с 15%, достигайки 1,373 млрд. лева. За сравнение през 2013 г. този показател е бил 1,198 млрд. лв., отбелязвайки 11% ръст спрямо 2012 г. и 500% спрямо 2005 г. Над 60% от приходите на софтуерните компании са от износ на високотехнологични продукти и услуги. Делът на софтуерната индустрия от БВП на България през тази година се очаква да бъде 1,74%, което означава, че спрямо 2005 г. тя бележи трикратен ръст.

Ръст на работните места и заплатите

В софтуерния бранш работят едни от най-висококвалифицираните и най-добре заплатени специалисти в България, като средното възнаграждение в сектора е четири пъти по-голямо от средното за страната. През 2014 г. се очаква средното брутно възнаграждение (заплати + бонуси) на месечна база да е 3 510 лв.  -  ръст от 5% на годишна база. През 2013 г. то е било 3 330 лв., или 10% по-висока  спрямо предходния период. Софтуерният бизнес е най-големият технологичен работодател у нас по общ размер на изплатените възнаграждения, изпреварвайки телекомуникационния бранш и центровете по отдалечена поддръжка.

През 2014 г. се очаква работните места в бранша да са около 17 000, като броят им ежегодно нараства с 6-10%, а от началото на изследвания период от 2005 г. ръстът на заетите в сектора е 344%. ИТ специалистите са 80% от всички служители в бранша, като една трета тях са жени. Над 90% от работните места са заети от младежи под 35-годишна възраст.

Поради недостига на ИТ специалисти в компаниите от сектора почти непрекъснато има нови отворени позиции, като често за запълването на някои от тях - софтуерни архитекти, софтуерни разработчици и ИТ консултанти, на фирмите са необходими над десет седмици.

Очаква се удвояване на платените данъци от бранша през следващите пет години

През 2013 г. платените от софтуерната индустрия данъци към хазната възлизат на общо 205 млн. лева, като от тях 86 млн. лв. са ДДС, 15 млн. лв. са Данък печалба, 57 млн. лв. са в социални осигуровки, и 47 млн. лв. са от ДОД. По данни от проучването браншът има потенциал да удвои обема на платените данъци през следващите пет години и те да надминат половин милиард лева.

Поради спецификата на бранша и липсата на сив сектор събираемостта на данъците е на изключително високо ниво.

Прогнози за 2015 година

От всички членове на БАСКОМ, участвали в допитването, 40%  очакват увеличение на приходите с около 25% през следващата година, а 27% прогнозират ръст с 10%. 16% не очакват промяна, а 11% смятат, че ръстът на приходите им ще достигне 50%. Едва 6% очакват някакво намаляване на приходите.

Посочените цифри доказват, че ИТ секторът е сред най-устойчивите в страната и бележи ежегоден двуцифрен ръст по всички разгледани показатели. Прави впечатление изместването на фокуса на дейността на компаниите от извършване на ниско квалифицирана работа тип „кодиране“ в първите години от развитието на сектора, в участие във всички фази на съвременното производство на софтуер - анализ, дизайн, архитектура, имплементация, качествен контрол, поддръжка и развитие.

Проблеми и очаквани мерки за подкрепа на сектора

В резултат на интензивното развитие на сектора, капацитетът му през последните години започна значително да надвишава възможностите на образователната система в страната. За да продължи развитието и налагането си като високотехнологичен хъб в Югоизточна Европа и инкубатор за стартиращи иновативни компании, индустрията има нужда от прилагането на няколко основни мерки, за които БАСКОМ последователно настоява през годините.

В краткосрочен план това е опростяването на процедурата с издаване на т.нар.“сини карти“, което ще позволи привличането на квалифицирани специалисти от страни извън ЕС, и намаляване на настоящия дефицит.

В дългосрочен план Асоциацията активно работи за предприемането на дълбоки структурни реформи в образователната система, съобразени с изискванията на бизнеса. БАСКОМ настоява за налагането и развитието на ИТ сектора като приоритет за националната политика и предлага 5 конкретни мерки, за прилагането на които Асоциацията разполага с управленски капацитет.

В стратегически план БАСКОМ очаква ускорено развитие и дълбоки реформи в следните области:

• Върховенство на закона
• Работещо е-Управление, включително е-Здравеопазване, е-Правосъдие и е-Гласуване
• Устойчива фискална рамка без промени в областта на преките данъци (плоска данъчна система) и осигурителната тежест. Преустановяване на практиката за постоянно покачване на максималния осигурителен доход без анализ на въздействието върху сектор, който статически доказано е на различен етап на развитие
• Гъвкав Кодекс на Труда, позволяващ почасова работа на временен/проектен договор и улеснена процедура по издаване на разрешения за работа на чуждестранни квалифицирани специалисти
• Опростяване на програмите финансирани по структурните фондове на ЕС по отношение на преквалификация и иновации. Данъчни облекчения за инвестициите в новосъздадени предприятия с предмет на дейност създаване иновативни продукти и услуги.
• Промяна на Закона за насърчаване на инвестициите и конкретизиране както на критериите за допустимост, така и на очакваните поощрения от страна на държавата.