Тайните на брейнстормингa

Как провеждате брейнсторминг среща? Първо, забравете за кутията, от която се предполага, че трябва да измъкнете съзнанието си. Проблемът с кутията е, че никой не знае колко е голяма.  Кутията, в която се намира нечий ум може да е толкова огромна, че да побира всичко, включително интелигентността, преценката и здравия разум.

Но в крайна сметка кутията е ограничаваща и задушаваща. Тя превръща идейната дискусия в упражнение. И отрича истини от решаващо значение за брейнсторминга: че има крайна цел и че заради пари и време винаги има граници на дискусията, дори в самото й начало. Кутията е глупаво нещо, смятат авторите в сп. Entrepreneur.

Когато правите брейнсторминг, единственото пространство, за което трябва да се притеснявате не е идеята за въображаемата кутия, а стаята, в която ще проведете сесията си, съветват те. Има начини да „брейнстормвате“ и от разстояние, но не става въпрос за това. Става дума за мозъчна атака на едно и също място, заедно с други хора.

Поканата е важна. Една покана за организирането на брейнсторминг поставя целта. Освен, че трябва да бъде пестелива на думи, тя трябва същевременно да съдържа 20% допълнителна информация, от която всеки всъщност се нуждае, за да се почувства комфортно и да се съгласи да участва. Например бележка: „Да поговорим за... Ще опитаме да измислим начин да... във фирмата днес в 16.00 часа. Екипът от северното крило. ПС: Имаме страхотен шоколад“.

Как да започнете? Можете да застанете и да извикате „Извадете чадърите – започва дъжд от идеи!“. Можете да поставите бутилка текила на масата. Можете да отбележите, че днес носите забавен колан. Важното е срещата да започне непринудено. Критиците могат да нарекат тази препоръка абсурдна, особено когато поканата включва подкуп с добър шоколад, но в крайна сметка, когато хората работят и мислят заедно, имат нужда и от малки стимули. Най-трудната част на брейнсторминга е първата минута или две. Тогава лидерът трябва да постави целта и да сподели няколко идеи, за да се задвижат нещата. Така че леките, забавни изказвания  в началото са вид вдъхновяваща посредственост. Те дават на всички пример за това, че лесно могат да излязат на преден план. Освен това показват на участниците, че въпреки че не сте идиот, не сте много сигурен какво да правите.

Когато идеите се задвижат е много важно лидерът възможно най-неусетно да направлява дискусията, така че да бъдат изхвърлени всички непотребни идеи. Стотици книги по мениджмънт са писани за това. Щом в центъра на дискусията има лидер, това автоматично означава, че той може да разграничава лошите идеи от добрите и неусетно да ги пресява, когато те се раждат в умните глави на интелигентните хора, с които се е събрал да работи.

Понякога се ражда идея, която е толкова лоша, че може да унищожи цялата набрана скорост на дискусията. Тя може да направи почти невъзможно връщането в нужната посока. Това е бомба със закъснител – идея, която е толкова лоша, че възпира цялата креативност и внезапно започва да кара всички да се чувстват засрамени. Гранатата обикновено "избухва", просто защото някой изпитва нуждата да говори. Което води до фаталния парадокс на участието в брейнсторминга: ключът към това да брейнстормваш, независимо дали си участник, лидер или не е да не говориш непрекъснато, прекалено много. Тишината в тези сесии често е продуктивна. В нея вървят мислите на хората за няколко секунди. Ако бъдат прекъснати от реч, казана само защото трябва да се говори, не с добра идея, моментът за размисъл се губи.

Има една техника, която журналистите използват в интервютата. Прилагат я и лидерите в брейнсторминга. Когато възникне пауза и дискусията трябва да продължи, лидерът поглежда някого в очите. Журналистите владеят добре този похват и когато интервюираният спре да говори, те го поглеждат отново директно в очите. В повечето случаи той импулсивно започва да говори отново, за да преодолее неловкото мълчание. Опитайте следващия път!