Трябва ли да има затвор за неплащане на осигуровки? Мярката ще има силен дисциплиниращ и оздравяващ ефект

В началото на миналата седмица правителството одобри проекта на нов Наказателен кодекс, който предизвика широк обществен отзвук. Една от новите мерки, заложени в него е да се криминализира умишленото укриване и неплащане на осигуровки. Казусът е описан в раздел IV на проекта "Престъпления против осигурителната система" * (можете да се запознаете подробно с него по-долу). Идеята за въвеждане на наказателна отговорност за неплащане на осигуровки срещна сериозна реакция от страна на бизнес и работодателски организации. Оказва се обаче, че има и представители на деловите среди у нас, които я подкрепят. В няколко поредни дни ще ви представим различни мнения по темата.

Трябва ли да има затвор за неплащане на осигуровки, както предвижда проектът за нов Наказателен кодекс? На пръв поглед, мярката изглежда крайна, но ще има силен дисциплиращ и оздравяващ ефект в няколко посоки:

Ще коригира наложилите се лоши практики. Държавата сега има установени административни норми и практики за контрол и санкциониране при неплащане на осигуровки, но те не работят.  Най-вече защото са обрасли с корупция и лоши практики.  А когато приетите норми не работят, те не могат да реализират обществения и държавния  интерес. Тогова идва ред на по-драстични решения и мерки, от които се очаква да имат дисциплиниращ ефект. Социалните и здравните осигуровки са ключово важни за устойчивостта на бюджета, за стабилността на пенсионната и здравно-осигурителната система. Отделен въпрос е как след това държавата се разпорежда с тези средства и дали го прави по най-добрия начин, дали ставките са високи. Но  ако огромната част от работодателите въобще избягват да плащат високите осигуровки,  то не можем да очакваме да се формира сериозен коректив, който да изиска от държавата да ги регулира на по-поносими нива.

В момента се въртим в един затворен кръг – от една страна няма достатъчно постъпления за здравно и пенсионно осигуряване. От друга държавата не използва най-ефективно средствата, които все пак постъпват от коректни работодатели. От трета – няма и кой да протестира при положение, че повечето форми не плащат осигуровки.

Да се върнем пак на спорния въпрос справедливо ли е да се въвежда наказателна отговорност за неплащане на осигуровки. Защо пък не?! Ако спазваш правилата, този въпрос изобщо не би трябвало да поражда притеснения, тревоги и съпротива. Да, мярката изглежда крайна, но когато всички други средства са изчерпани, очевидно трябва да се прибегне до по-сериозни стъпки спрямо тези, които умишлено не плащат и лишават системите от устойчивост.

Разбира се, законът трябва да се прецизира много добре, така че да разграничи ясно „умишлено” от „невъзможно”, да не санкционира с еднаква тежест работодатели, които по обективни финансови причини като да речем несъстоятелност, не могат да плащат.

Ще оптимизира процесите в самата бизнес среда. Много по-лесно, полезно и градивно  за една компания е да планира парични потоци за коректни и навременни плащания. Да насочи усилията си в това  по-ефективно да работи, за да осигури средства и компанията да е печеливша, отколкото да губи време и ресурси в схеми за укриване на данъци.

Ще доведе до изсветляване на бизнеса и подобряване на конкурентната среда.  Има компании, които си плащат честно и почетно всички данъци. Те обаче се конкурират с такива, които не плащат. И автоматично попадат в условия на неравнопоставеност на пазара, защото тези, които укриват данъци и осигуровки, могат да си позволят да подбият цените и офертите си по простата причини, че имат много по-малки разходи.  Всичко това води до тежки изкривявания в пазарната среда, в общата атмосфера за правене на бизнес. Защото производителността на труда се насочва към това как да крием данъци и да печелим, а не как да създаваме добавена стойност, да бъдем по-добри в услугите, които предлагаме на пазара, да мислим над стратегии за по-добър пърформанс на компанията.

Затова заставам изцяло зад идеята за криминализиране на неплащането на осигуровки. Държавата трябва да отстоява принципа за формирането на пазара от гледна точка на равноправие и равнопоставеност.

Васил Мирчев, председател на Съвета на директорите на ВМ Финанс Груп

********

*Текстовете от раздел IV на новия НК, относно предвидените наказания за умишлено укриване и неплащане на осигуровки

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ОСИГУРИТЕЛНАТА СИСТЕМА

Осигурителна измама

Чл. 339. (1) Длъжностно лице или работодател, който осуети установяване или заплащане на задължение за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване или за здравно осигуряване в размер на не по-малко от двадесет и пет установени за страната минимални работни заплати, като:

1. наема работна сила без договор;

2. обяви възнаграждение в по-малък размер от действително изплащаното на осигурено лице;

3. не подаде декларация;

4. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;

5. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ,

се наказва с лишаване от свобода до шест години и с лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.

(2) Когато предметът на престъплението е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на дееца.

(3) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, конфискация на не по-малко от една втора от имуществото на дееца и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.

(4) Лицето, подлежащо на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност по ал. 1 – 3, включително и за подбудителство и помагачество.