Алфа рисърч: Доверието към премиера Росен Желязков се покачва, а към кабинета намалява

Половин година след встъпването на правителството доверието към него намалява, но към премиера расте.

ГЕРБ устойчиво остава първа политическа сила (25.5%). ПП-ДБ запазва позицията си на втора политическа сила (13.9%). Подкрепата за ДПС-Ново начало бележи ръст и достига 13.1%, при драматична ерозия на АПС (подкрепа от едва 2.8 на сто). 

При двата коалиционни партньора на ГЕРБ – БСП и ИТН – не се наблюдава значима динамика. БСП запазва подкрепата си от 8 на сто, а ИТН бележи лек спад (до 4.7%). 

Симптоматични размествания обаче се наблюдават в националистическия спектър. Той запазва обема си от около 22 на сто от гласувалите, но "Възраждане" е в отстъпление (до 11.5%), за сметка на МЕЧ (6.3%), "Величие" остава на 4.1%. 

Това показват данните на изследване на Алфа Рисърч, проведено в периода 7 – 14 юли 2025 г. и се реализира със собствени на агенцията средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица. 

Към момента на провеждане на проучването, две са най-силно обсъжданите теми, с потенциал да повлияят върху електоралните нагласи към партии от различни части на политическия спектър: какви са щетите върху ДБ-ПП в резултат от действията на КПК и оттеглянето на Кирил Петков и има ли поле за нови политически проекти. Алфа Рисърч зададе въпроси и по двете горещи теми, които помагат да се разбере динамиката в електоралните нагласи.

„При съмнения за корупция, еднакво активно ли работят прокуратурата и разследващите органи по случаи, свързани с управляващите и опозицията?“ Едва 5.9% смятат, че еднакво активно се разследват такива случаи и сред управляващите, и сред опозицията. Още по-малко, 1.6% твърдят, че по-активно се разследват  казуси, свързани с управляващите. 38.3% са на мнение, че разследващите са целенасочено и избирателно фокусирани върху опозицията. Други 41.7% са убедени, че по случаи на голяма корупция не се работи сериозно нито когато засягат управляващите, нито опозицията. Тази нагласа предопределя и изключително високият на пръв поглед дял избиратели, които са готови да  търсят „ново спасение“. На експерименталния въпрос „биха ли гласували за нова партия, която е истински борец срещу корупцията“, 49% заявяват „да“, 25% - „не“, и още толкова – „не могат да преценят“. Именно защото съществува усещането за „игра“ между партиите и покровителство при случаи на корупция, най-голяма щета от отделните акции търпи не отделна партия, а политическите субекти като цяло.

Отношението към институциите: отпечатъкът на разделеното общество

Както повечето български правителства през последните години, така и настоящата коалиция  трупа негативи във времето. Обществената й популярност намалява, като положителните оценки спадат до 26 на сто, а отрицателните се увеличават до 39 на сто. Зад правителството твърдо стоят симпатизантите на ГЕРБ и голяма част от привържениците на еврозоната. 46% от анкетираните са на мнение, че тя е големият успех на кабинета и на страната. В този контекст много стабилно стои и премиерът Росен Желязков, доверието към когото от януари досега се покачва с 6 процентни пункта и в момента той е един от малкото политици с позитивен рейтинг.

Негативните оценки към правителството идват по две линии – от противниците на присъединяването към еврозоната със страховете им от ръст на цените и от неуспеха на държавата да започне преодоляването на системно нерешавани проблеми – в здравеопазването, социалната сфера с разкритите „домове на ужасите“, инфраструктурата, войната по пътищата, агресията от и между непълнолетни и пр. Премиерът има капитал, който би могъл да консолидира доверието към правителството, но това не може да стане без резултати в отделните политики.

Продължаващото огромно разделение в обществото личи и в негативния рейтинг на Народното събрание  (8% одобрение : 69% неодобрение), който е по-нисък от дела на привържениците на подкрепящите правителството партии. Усещането за липса на представителност и защита на интересите дори от страна на тези, за които хората са гласували, е сериозен риск пред репутацията на върховния орган  на страната. Председателят на парламента Наталия Киселова се ползва с малко по-висока популярност (16% одобрение : 50% неодобрение), но също по-ниска от симпатизантите на подкрепилите я партии.

Президентът Радев продължава да бъде политикът с относително най-висок рейтинг (39% положително : 33% отрицателно отношение), но поляризацията в обществото и в частност, в отношението към неговата инициатива за референдум за еврото, отнема и от неговия кредит на доверие. Спрямо януари той бележи спад от 5 процентни пункта в одобрението и оттегляне на представители на свободните професии, частния бизнес, заетите в модерни отрасли на индустрията. 

Доверието в политически лидери: скритите ефекти на доминото от събития

Борисов остава партийният лидер с най-високо доверие (22.3%), но с леко отстъпление от януари.

Акциите срещу кметове и заместник-кметове от ПП имат за първоначален резултат по-сериозни щети за ПП и повишаване на значимостта и рейтинга на лидерите на ДБ – Божидар Божанов (16.5%), Ивайло Мирчев (16.3%). И при двамата обаче неутралните оценки и респективно, степента на неразпознаване, са високи. От развитието на мнението на хората, които нямат определено мнение за тях, ще зависят бъдещите им позиции, коментират социолозите.

Останалият засега единствен лидер на ПП – Асен Василев се ползва с подкрепа от 11.6 на сто, което е близо до измереното през януари и по всяка вероятност отразява ремобилизацията на привържениците след последователните арести на двама ключови представители на местната власт.

Интересна е и динамиката в рейтингите на лидерите на оформилото се единно трио – "Възраждане", МЕЧ, "Величие". Позициониралият се като най-радикален протестен говорител Костадин Костадинов, макар и заемащ четвърта позиция по степен на одобрение (14.5%),  губи от януарския си рейтинг и е застигнат много плътно от активния в социалните мрежи и фокусиран върху послания „антиелит“ Радостин Василев (14.4%).

Лидерите на двете съуправляващи партии Атанас Зафиров (10.3%) и Слави Трифонов (12.4%) било заради по-голяма пасивност, било заради неодобрение от страна на техни симпатизанти към публично изразени позиции, или отсъствие на видими ползи от участието им в управлението, също са в лек негативен тренд.

В резултат от активното приобщаване на нови структури, лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски повишава рейтинга си с 1 пункт (до 6.8%), като остава и най-силно поляризиращата фигура. Едва 17% имат неутрално мнение за него, което е най-ниският дял спрямо всички останали лидери, дори и спрямо ветерана Борисов.

*Методология: Изследването е проведено в периода 7 – 14 юли 2025 г. и се реализира със собствени средства на Алфа Рисърч. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.