Леко подобрение в бюджетната прозрачност отчита България в международно изследване

България запазва позицията си в групата на страни, предоставящи „значителна информация“ за бюджета, като след леко подобрение достига оценка от 79 пункта. В същото време механизмите за гражданско участие, отчетност и ефективен контрол от законодателната власт все още не са достатъчно ефективни, показват резултатите от международното изследване „Отворен бюджет” за 2023 г., съобщиха от Института за пазарна икономика (ИПИ). 

Средният резултат за страните в региона на Източна Европа и Централна Азия се запазва на нивото от предходното издание на индекса, при минимално повишаване на показателя за бюджетна прозрачност с един пункт в глобален мащаб. Наблюдава се обаче тревожен спад в изготвянето и достъпността на т.нар. бюджети за гражданите – ключов инструмент, с който правителствата могат да направят данните и провежданите политики, заложени в бюджетите по-достъпни за широката публика хора. Също така за първи път от 2017 г. насам намалява броят на държавите, в които се публикуват данни за текущото изпълнение на бюджета в рамките на годината. Проучването установи също така, че започналото през пандемията отслабване на ролята на законодателните органи в бюджетния процес и надзора върху работата на изпълнителната власт продължава. 

„Продължаваме да наблюдаваме скромни подобрения  в бюджетната прозрачност, въпреки че неблагоприятните развития в някои страни“, заяви Дейвид Робинс, ръководител на изследването „Отворен бюджет“. „Редица държави обаче показват, че напредъкът е възможен, когато има политическа воля за това. Правителствата могат да възстановят общественото доверие в способността си да изпълняват задачите си, като отворят бюджетния процес за пълноценно участие.“ 

Притеснителен остава изключително слабият глобален резултат по отношение на гражданското участие в процеса на формулиране на бюджетните приоритети, залагане на политики и наблюдение на изпълнението на бюджетите.  

България отчита подобрение в оценката си в международния Индекс „Отворен бюджет“ до 79 пункта. Това е около и малко над средната стойност за страните-членки на ОИСР, като страната остава във втората група държави в индекса с оценка между 60 и 80 (от максимални 100) - за тези страни се смята, че предоставят „значителна информация“ за публичните финанси. От 2006 година, когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 г., през 66 през 2017 г. и 71 през 2019 и 2021 г. В настоящото издание индексът поставя в групата с най-висока прозрачност Република Южна Африка, Швеция, Нова Зеландия, Мексико и Норвегия, както и две страни от региона – Грузия и Молдова, се казва в изследването. 

Като цяло, България предоставя значителен обем информация чрез средносрочната фискална рамка, проектобюджета, документите по самия бюджет, както и месечните и годишните отчети по изпълнението на бюджета и състоянието на държавния дълг. Позитивна тенденция в последните години е изготвянето и публикуването на т.нар. „бюджети за гражданите“ – документи, представящи в кратък и разбираем формат  най-важното в отделните фази на бюджетния процес. Същевременно, страната може да постигне бърз напредък, като разшири обхвата на данните и индикаторите, включени в доклада за изпълнение на бюджета за полугодието. Това е особено актуално в години когато на динамично променящата се глобална среда могат да наложат актуализация на бюджетните планове.  

За България е изключително важно правителствата, независимо от моментната политическа конюнктура, да изготвят, приемат и публикуват всички документи от бюджетния процес според предвидените в закона изисквания и срокове. Това се отнася както за проектите за средносрочна бюджетна прогноза – каквато и тази пролет не бе приета и публикуваната през април – така за проектобюджета, който трябва да се представя до края на октомври за обсъждане в Народното събрание, така че да бъде приет от законодателя до края на годината, съгласно Закона за публичните финанси и най-добрите световни практики.  

Индексът „Отворен бюджет“ 2023 показва и че повечето правителства по света не предоставят ефективни възможности за гражданско участие в бюджетния процес. България отчита стойност от 26 пункта – без промяна от предходното изследване -  което е над средната глобална стойност, но въпреки това показва слаба възможност за участие. Най-добри практики индексът отчита в Южна Корея, Обединеното кралство и Нова Зеландия. Подобрението в България може да дойде чрез създаване на допълнителни механизми за активно включване на гражданското общество още на етап планиране на бюджета в рамките на отделните звена на изпълнителната власт.  

Оценката общо за отчетността и контрола отчита леко влошаване от предходното издание на индекса, като с 54 пункта България се нарежда в групата страни, които все пак имат изградени „адекватни“ механизми. Водещи в глобалния индекс с добрите си практики за отчетност и контрол Норвегия, Южна Корея и Чехия. България попада в групата на 71 страни, в които инструментите за контрол върху публичните финанси от страна на независима Сметна палата се считат за „адекватни“ с резултат от 78 пункта. Капацитетът на парламента за ефективно участие и контрол обаче се запазва на ниско равнище, като особено слабо е представянето в областта на контрола от законодателната власт при изпълнение и отчитане на бюджета. Политическата нестабилност през последните години води до пренебрегване на редица изисквания и срокове за обсъждане и приемане на пакета бюджетни закони от народното събрание, се посочва още в изследването .