Цар Самуил е български владетел, България и РСМ със съгласие за исторически личности

Съвместната историческа комисия между България и Република Северна Македония е постигнала съгласие около цар Самуил, Свети Кирил и Методий и други исторически личности. Освен това комисията препоръчва на двете правителства промени в учебниците и общи чествания на исторически личности.

"Цар Самуил е владетел на голяма средновековна държава, която по-голямата част от съвременната историческа наука смята за Българско царство с център в територията на днешната Република Северна Македония... Цар Самуил и неговата драматична съдба са символ на общата история на двете модерни държави Република Северна Македония и Република България“. Около тази формулировка са постигнали съгласие в комисията. За цар Самуил бе постигнато съгласие още през 2019 г., но според българската страна, македонските представители са започнали да преразглеждат позицията си. Сега тя явно е потвърдена.  

За светите братя Кирил и Методий историческата комисия посочва, че "те полагат основите на християнската култура и духовност на славянските народи, делото им се запазва и развива в тогавашните книжовни центрове Преслав и Охрид, намиращи се на територията на средновековната българска държава, където техните ученици намират условия за работа и това осигурява съществената основа на съвременните държави Северна Македония и Република България, които ще отбележат съвместно деня на Св. св. Кирил и Методий", се казва в становището на комисията.

Напредъкът в работата на комисията бе едно от условията за започване на реални преговори на Северна Македония за членство в ЕС. Основното обаче е включване на българите в конституцията, по което засега не се наблюдава напредък най-вече заради съпротивата на най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ. По-голямата част от историците смятат цар Самуил за български”, каза журналистът от Северна Македония Владимир Перев пред Нова тв. По думите му обаче ще продължат дебатите за ролята на Свети Павел и неговото преминаваме през македонските земи. За Свети Климент Охридски се посочва, че след Великоморавската мисия е потърсен от "средновековната българска държава и през 886 г. е изпратен от княз Борис-Михаил в областта Кутмичевица, където полага основите на Охридската книжовна школа".

През 893 г. "по заповед на българския цар Симеон е ръкоположен за Велешки епископ". За Св. Наум в препоръките е отбелязано, че той участва във Великоморавската мисия, откъдето след смъртта на Методий и преследването на неговите ученици, той достига в средновековна България и е един от създателите е на Преславската книжовна школа. "Около 893 г. е изпратен от цар Симеон в Охрид, където продължава просветната си дейност в Охридската книжовна школа и изгражда манастир на брега на Охридското езеро, който днес носи неговото име. След неговата смърт култът към Св. Наум се установява на териториите на днешните държави Северна Македония, Република България и съседните страни. Просветното дело и приносът на Св. Наум за развитието на писмеността и културата на Република Северна Македония и Република България дават основание и за двете страни да почитат паметта на неговото дело чрез съвместно честване на подходящи годишнини и юбилеи“, пише в препоръките на съвместната историческа комисия. Комисията е решила, че цар Самуил, Свети Кирил и Методий, Свети Климент и Свети Наум на определени юбилеи и важни дати, ще бъдат почитани заедно от делегации от двете страни. Съпредседателят на комисията от македонска страна Драги Георгиев коментира, че има препоръка за редакция на учебници и в Северна Македония, и в България.