Денков след среща с бизнеса: Ще разработим енергийна стратегия на страната

"Има пълно съгласие, че трябва да се подготви енергийна стратегия на страната през следващите няколко месеца. Тя трябва да е базирана на моделирането на развитието на енергийната система и може да се допълни с индустриална стратегия, защото защото най-големите потребители на енергия са именно големите, индустриални предприятия". Това заяви на брифинг в Министерски съвет премиерът Николай Денков след среща с работодателските организации.

В разговорите участваха представители на Асоциацията на индустриалния капитал, Българска стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, а самата среща е била посветена главно на основните мерки, предвидени в териториалните планове за справедлив преход.

Разговорите с бизнеса идват ден след продължителните преговори с представители на работещите в минния и енергийния сектор, които започнаха протести в цялата страна. Денков призна, че основната критика от страна на работодателите в днешната среща е за липсата на комуникация и заяви, че я приема и споделя, но обясни, че комуникацията останала на заден план, защото кабинетът бил напрегнат заради кратките срокове   

Задачата е как хората, които са притеснени за своето бъдеще да разберат за тях може да има още по-добри възможности, заплащане и работна среда, коментира Денков. А решението, според него е да се привлекат инвеститори и да се създаде прозрачен и ясен процес. „Говорихме как да бъдат поканени най-добрите национални и световни инвеститори в тези региони“, сподели той още от темите на срещата с бизнеса.

"Така ще се осигури икономическото развитие на страната, ще се осигурят и възможно най-добрите условия за работещите", допълни Николай Денков. По повод продължаващите и днес блокади на пътища в страната от енергетици и миньори той посочи, че очаква още днес парламентът да препотвърди договероното вчера проектоспоразумение в 7 точки. То вече е гласувано от ресорната парламентарна комисия. „Изчакват решението на парламента“, заяви той в отговор на въпрос защо продължават блокадите.

" Направили сме всичко, което може да се направи в настоящия момент. Преговорите по тези документи започват с тяхното внасяне на 30 септември. Разговорът трябва да бъде как да се подобрят тези документи, а не да се поставят ултиматуми от магистралите", отбеляза премиерът

Разумът изисква да бъдат освободени критичните точки и да започнат разговорите по същество, допълни той.

"Преговорите с Европейската комисия вървят по стандартни процедури, отворен съм за идеята в тях да бъдат включени и представители на синдикатите. Разговорите с протестиращите ще продължат във формат, в който те си изпращат представители. Докато хората стоят по магистралите вместо да седнем на една маса, се пречи на този процес. Има различни интереси сред протестиращите", посочи още той.

"Винаги е добре, когато има споразумение. Трябва да се стигне до балансирана позиция", коментира Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара по повод договореното вчера проектоспоразумение.

" Заключенията във вчерашното споразумение са приемливи. Трябва да се осигури прозрачност при обществените поръчки, да се насърчат промените промените в законодателството, които да улеснят вноса на работна сила и да опростят процедурите, които са много тежки", заяви Цветан Симеонов, Българска търговско-промишлена палата.

Няколко важни резултата от срещата открои Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал

 "Стигнахме до съгласие, че социалният диалог трябва да се укрепи и развие, индустриалните отношения в Европа имат добър модел, който е добре и България да следва, защото сепаративни преговори с една от страните в тристранния диалог, особено локализирана на браншово равнище по въпроси, които засягат цялото общество, невинаги води до най-добрия резултат, който да е общественият интерес. Ето защо стигнахме до съгласие, че трябва тристранният диалог да се укрепи и развие. Вторият важен резултат за нас от срещата е, че се рестартира процесът за набиране на инвестиционни намерения. Ние ще разпратим до всички наши членове, получихме обявата, до 6 ноември следва нов период, в който предприятията от страна, а защо не и в чужбина, могат да заявят инвестиционен интерес. Това е много важно, защото за да може да се моделира правилно обществената поръчка или поръчки, които ще последват, трябва да има критичен набор от инвестиционни намерения, така че обявата за търг или обществена поръчка да не е с такива условия, че да има предизвестен победител", посочи той.

На въпрос как вижда стимулите предприятията да взимат работници от въглищните райони, премиерът отговори така:

 "Трябва да има подходящи стимули, за да дойдат инвеститори в тези региони. Това означава подходяща инфраструктура, цялата бизнес среда може да се подобри значително още. Втората страна е как да бъдат заинтересовани работниците да търсят друг тип реализация, която би могла да бъде в по-приветлива среда, да изисква някакво допълнително квалифициране. Всъщност такива възможности има. Те са предвидени. Това, което виждам в разговорите с протестиращите е, че те не вярват в това, което им се казва, не вярват в това, което са истински възможности. Ние трябва с общи усилия да пречупим това недоверие и аз затова нямах никакъв проблем това споразумение да бъде подписано от всички, да е ясно, че това е сериозен ангажимент, да мине през НС, като през цялото време обяснявах, че ние трябва да прецизираме споразумението, точките, думичките в него, за да бъдат реализирастични, така че да знаем, че ние ще го изпълним така, както го записахме".