Доклад на ДАНС: Ще продължат атаките с висока интензивност срещу националната сигурност от чужди служби

През 2024 г. ще се запази високият интензитет на посегателствата срещу националната сигурност, свързани с операции на чужди специални служби, зловредни информационни кампании и кибератаки. Това се посочва в доклада за дейността на Държавната агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) за 2023 г., публикуван на сайта на агенцията и цитиран от Нова тв.

Сред приоритетите на ДАНС за 2024 г. е недопускане на противоконституционни прояви и чужди деструктивни въздействия при провеждането на избори. В доклада за 2023 г. се отбелязва, че поведението на Русия генерира нарастващи заплахи за глобалната сигурност. „Засилват се опасенията за възможна руска агресия и към други страни. Постоянен е стремежът на Москва за подкопаване единството и възпрепятстване разширяването на НАТО, като за целта прилага хибриден подход, в т.ч. чрез инструментализиране на приятелски настроени трети страни (т.нар. проксита)“, се посочва в доклада.

От ДАНС допълват, че "продължаващата агресия на Русия срещу Украйна и зловредните хибридни кампании на Москва остават основен ерозиращ средата фактор, а нарастващата настъпателност на Китай за проекция на сила го позиционира като системно предизвикателство за евроатлантическата сигурност".

Западните Балкани

През 2023 г. по отношение на Западните Балкани се запазва потенциалът за ескалация на напрежение, съпроводена с прояви на насилие и опити за промени на установени държавни граници, констатират от ДАНС. „В региона се наблюдава и засилен говор на омразата срещу България, включващ в отделни случаи и физически посегателства срещу определящи се като българи граждани на други държави“, се посочва в доклада. Според ДАНС обстановката по линия на сигурността в Западните Балкани се усложнява и от високата активност на организираната престъпност, нелегалната миграция, корупцията, нарушаването на върховенството на закона и отстъпленията от демократичните принципи на фона на засилващи се авторитарни тенденции. 

Чужди специални служби

През 2023 г. нараства ролята на специалните служби в рамките на хибридния инструментариум за въздействие на българска територия. Приоритетните им цели остават влияние върху процеса на вземане на политически решения у нас, както и създаване на позиции за придобиване на информация на централно и местно ниво, се казва в доклада на агенцията.

Като по-съществени резултати през 2023 г. при противодействието на рисковете и заплахите от дейността на чуждите специални служби от ДАНС отчитат пресичане на дейността на четирима руски и на двама беларуски граждани. Също така е пресечена дейността на други шестима чужди граждани, съпричастни към дейността на чужди специални служби. 

Спрямо 54 души, чиято дейност представлява заплаха за националната сигурност, през 2023 г. със заповеди на председателя на ДАНС са наложени принудителни административни мерки по Закона за чужденците в Република България и по Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Агенцията е направила предложения за включване на 393 лица в масива на нежеланите в страната чужденци. 

В резултат на действията на агенцията, през 2023 г. със заповеди на председателя на ДАНС са наложени принудителни административни мерки за извършвана логистика или съпричастност към терористична дейност на 14 чужди граждани. В информационния масив на нежеланите чужденци в България са включени 221 души, подозирани в съпричастност към терористична или екстремистка дейност. Със заповеди на председателя на ДАНС са наложени принудителни административни мерки на 33-ма чужди граждани, определени като носители на риск за сигурността на страната. По предложение на ДАНС в информационния масив на нежеланите чужденци в България са включени 159 човека по съображения, засягащи националната сигурност.

Киберсигурност и тероризъм

Глобалните процеси в киберсферата имат своите проявления и в България, отбелязва още от ДАНС. Регистрирани са опити за нападения срещу информационни системи на редица държавни институции и общински администрации, звена от финансовия сектор, обекти от критичната инфраструктура (например в транспортния сектор). Налице са индикации, че част от посегателствата са осъществени от инспирирани от войната в Украйна проруски хакерски групи, се казва в доклада на агенцията.

По линия на тероризма, въпреки динамиката в глобален мащаб, през 2023 г. не са отчетени фактори, които да налагат необходимостта от повишаване на нивото на терористична заплаха за България. Страната не е пряко засегната от терористична дейност и няма данни за планиране или подготовка на нападения на българска територия или срещу български интереси в чужбина, посочват от ДАНС.

Финансов сектор

В доклада на ДАНС по отношение на финансовия сектор се заявява, че през 2023 г. той остава относително стабилен, а банковата система запазва висока ликвидност и добра капиталова адекватност. „На фона на нарастващите кризи с различен характер, увеличаването на жилищното кредитиране стимулира оценки за възможни рискове. Компании за бързи кредити продължават да прилагат негативни практики, накърняващи финансовите интереси на потребителите. Предизвикателствата пред изпълнението на ангажиментите на България по Националния план за възстановяване и устойчивост забавят усвояването на значителен европейски финансов ресурс“, посочват от ДАНС.

В специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“– ДАНС са получени 4014 уведомления за съмнителни операции. След извършен предварителен или опростен анализ са образувани 1183 оперативни преписки.

Здравеопазване

По линия на здравната система от ДАНС посочват, че през 2023 г. проблемите в нея остават относително непроменени. „Голяма част от държавните и общинските болници изпитват финансови затруднения и дефицит на кадри, което създава рискове за достъпа и качеството на здравните услуги“, посочват от агенцията. Също така се отбелязва, че се запазват проблемите от кадрови и материалнотехнически характер и в спешната помощ. 

Дефицитите в извънболничната помощ също са с траен характер и са свързани с неравномерното териториално разпределение и влошената възрастова структура сред общопрактикуващите медици, както и с диспропорциите в броя на лица в пациентските им листи, констатират от ДАНС.

В доклада за 2023 г. се посочва, че основните причини за периодичните липси на важни и скъпоструващи лекарства в търговската мрежа остават проблемите в логистиката, съществуващите схеми за паралелен износ, концентрирането на аптеките предимно в големите градове, използването не по предназначение на лекарства от здрави хора, финансовите затруднения на лечебните заведения, принуждаващи ги да поръчват значително по-малки количества от необходимите им лекарства.