ДАНС: България е обект на интерес от чужди шпионски централи в над 8 стратегически области

България е обект на висока разузнавателна активност от страна на чужди шпионски централи през 2022 г., определен от процесите произтичащи в региона. Това сочи доклад на Държавната агенция за национална сигурност /ДАНС/ за посочения пероид, публикуван на интернет-страницата на Министерски съвет в понеделник. Поне повече от осем са направленията на разунавателен интерес от страна на чуждите служби, показва внимателен прочит на доклада. Това са външнополитическите позиции на България, детерминирани от членството в НАТО и Европейския съюз, особено в контекста на конфликта в Украйна; двустранното сътрудничество с определени държави; вътрешнополитическата и икономическата ситуация; обществените настроения и явления с перспектива за инструментализация; процесите в сферата на образованието и културата; тенденциите и нагласите сред земляческите структури на наша територия и сред българските общности зад граница; способности и реформи в сферата на отбраната и сигурността.   В обсега на разузнавателните интереси Черноморско-кавказкият регион се очертава като зона от първостепенно значение поради руската агресия в Украйна, довела до концентрацията на способности на НАТО за отбрана на държавите членки и сдържане на Русия, пише в отчета на ДАНС.

Военните действия

запазват потенциала си за ескалация и разпространение извън украинска територия,

като не може да бъде изключен напълно и вариант за използване на оръжия за масово поразяване, пише още в доклада на службата за миналата година. Процесите водят до промяна на основни енергийни и транспортни коридори и генерират значителен бежански поток към Европа, който създава допълнителни предизвикателства за приемащите държави. Фактори за дестабилизация на региона се явяват и „замразените“ конфликти в Нагорни Карабах, Абхазия и Южна Осетия, Приднестровието, в които Русия е ключов фактор.

През 2022 г. в Западните Балкани също се наблюдава нарастване на напрежението. Засилената конкуренция между геостратегическите фактори стимулира великодържавнически и реваншистки амбиции, посочва докладът на ДАНС. Според документа етническите и религиозни специфики се инструментализират за подкопаване на държавния суверенитет и териториална цялост. Негативно въздействие върху процесите в региона продължава да оказва незаконната миграция, както и радикализацията и разпространението на религиозен екстремизъм.

Специално място

в документа на агенцията е отделено и на отношенията със Република Северна Македония.

Въпреки одобряването през 2022 г. на старта на преговори на Република Северна Македония за членство в Европейския съюз, не се оправдават очакванията за устойчиво и необратимо спазване от страна на Скопие на договореностите с България, по които се наблюдава съществен регрес, в това число по въпроси, свързани със защита правата на лицата с българско самосъзнание и говора на омразата, изтъква докладът на ДАНС.

Ситуацията в Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка се характеризира с хронична нестабилност, подхранвана от конкурентните амбиции за обособяване на сфери на влияние и достъп до ресурси на глобални и регионални фактори, подчертават експертите на ДАНС.

Докладът отбелязва, че терористичната активност през 2022 г. няма пряко проявление върху България. Не са извършени нападения на територията на страната и срещу български граждани и инфраструктура в чужбина, както и не са получавани данни за подготовка на атаки. Въпреки това динамиката на процесите в близки региони продължава да мотивира оценка за наличие на потенциална терористична заплаха за българските интереси в страната и чужбина. Основният риск произтича основно от преминаването на лица с боен опит и радикални възгледи през наша територия чрез нарастващите мигрантски потоци, пише в отчета на агенцията.

В България зърненият баланс остава стабилен, а секторът на зърнопроизводството

продължава да бъде силно експортно ориентиран, пише в доклада.  Интензивният внос на по-евтина селскостопанска продукция от Украйна провокира значително напрежение сред земеделците и призиви за допълнителна финансова подкрепа от Европейския съюз за компенсиране на създадените смущения на пазара на слънчоглед и пшеница, в това число поради затруднената реализация на собствената продукция и ограничените складове на съхранение. Неблагоприятната икономическа ситуация създава условия за намаляване на оранжерийното производство, а лошото състояние на хидромелиоративната инфраструктура продължава да оказва негативно влияние върху поливното земеделие. Дългогодишни нерешени проблеми остават силен генератор на социално недоволство в лозаро-винарския сектор. Запазва се негативната тенденция производителите да не застраховат стопанствата и продукцията си, което продължава да генерира претенции за компенсиране от държавата на вреди при бедствия. Така докладът на ДАНС очертава основните пробеми и в сферата на производството на храни.