"Хоризонти 2023": Културата създава големите идеи, бизнесът ги осмисля

"Културата не е случайна колекция от придобити навици. Културата са нашите инстинкти, насочени по един-единствен път". Тази мисъл на британския учен визионер Мат Ридли даде началото на втората годишна визионерска галавечер "Хоризонти", организирана от списание "Мениджър". Преживяването за светли умове тази година беше под надслов "Култура и развито общество: Как подпомагането и инвестирането в култура повлиява върху развитието на бизнеса и обществото като цяло" и отново събра представители на бизнес елита в България на разговор по фундаментални за развитието ни като общество и държава теми.  

А разговорът за културата става все по-важен, защото "срещата с културата ни дава мъдрост, смелост, памет, визия.", отбеляза в началото на "Хоризонти 2023" режисьорът и продуцент на български игрални филми и сериали Виктор Божинов, който бе и водещ на събитието със специалното участие на двамата гост-лектори Росен Плевнелиев, президент на България 2012-2017 г. и Матиас Теодор Фогт – основател и директор на Института за културни инфраструктури на Саксония, един от най-изтъкнатите интелектуалци на нашето съвремие. Той е носител на медал "Франц Кафка" и е носител на приза на Европейски съюз на изкуствата в Брюксел за подпомагане на културата и изкуствата.

"Културата създава големите идеи, бизнесът ги осмисля, прилага и благодарение на тях се движи; в посока напред и създаваме нови хоризонти. Отговорният бизнес има и мисията да се бори с отчужденията в обществото. Културата са нашите инстинкти, насочени по един единствен път. Въпросът е, че ние трябва да знаем какъв е този път и накъде ни води. Важно е да изберем посоката напред, но и посоката нагоре, за да можем да видим общото, голямото и глобалното. Само с поглед отгоре можем да чертаем правилните посоки и да градим духовни хоризонти, които да ни изпълват със смисъл", сподели още Виктор Божинов. Той припомни как в миналогодишното си участие в първото издание на галавечерта президентът Радев разказа история за опитите му да открие българско вино в Съединените щати. "Изводът беше, че трябва да полагаме съвместни усилия в търсенето на добрите начини за успешно представяне на това, което създаваме.", посочи Божинов.

Президентът Румен Радев прие и тази година да говори на сцената на „Хоризонти“ за втора поредна година, но непредвидено събитие от международен характер в последния момент наложи неговото отсъствие.   

Поздравителен адрес от негово име прочете икономическият му съветник Диляна Славова. "Удоволствие е и тази година да бъда патрон и да ви поздравя по повод ежегодната среща "Хоризонти". Поздравявам екипа на списание "Мениджър" за организирането на галавечерята "Хоризонти". Събитието е напът да се превърне в тардиционна визионерска среща на бизнеса в страната, която всяка година очертава насоките за ролята на културата и мястото на бизнеса в нашето общество. Културата има водещо значение за развитието на обществото. Невъзможно е да бъде постигнат реален прогрес, ако той има единствено материални императиви и липсва стремеж към постигането на баланс между технологиите и духовните постижения. Този баланс е изключително важен през 21 век, за да сме сигурни, че бързият технологичен прогрес ще бъде използван единствено за хуманни цели и в полза на хората и обществата, а не в тяхна вреда. Иновациите са неделима част от културното наследство. Днес България може да се гордее със своите млади иновативно мислещи хора. Не трябва да забравяме, че най-големият потенциал на страната да привлича чуждестранни инвестиции са талантливите и образовани млади хора. Когато вие, представителите на бизнеса инвестирате в образованието, го правите в името на бъдещето на вашия бизнес, защото той не може да се развива без екип от високо квалифицирани кадри. А само богатата интелектуална култура може да създава нови идеи и иновации и да ражда нови технологични решения за бизнеса и обществото", казва в своя поздравителен адрес Румен Радев. 

"За пореден път поставяме културата като ѝ даваме заслуженото значение на основен двигател на гражданското развитие на модерното общество. Като медия ние продължаваме да работим за интегрирането и подкрепата на бизнеса, в провеждането на проекти и събития, имащи трансформационно значение за културното съдържание. Ние знаем, че културата играе роля за постигането на такова качество на живот, която прави отделния гражданин просветена, пълноценна, свободна личност.  Културата е убеждение, морален пътеводител. Културата развива и привлича таланта и разгръща човешкия разцвет. Затова вече 25 години като издатели ние продължаваме да работим за развитието на връзките между бизнеса, културата, институциите и обществото", заяви Александра Мирчева – председател на Съвета на директорите на "ВМ Финанс Груп" и издател на списание "Мениджър" в приветствена реч, с която откри събитието. 

"Няма по-голям смисъл от това българските политици и бизнес да бъдат заедно по пътя", отбеляза в своите встъпителни думи Росен Плевнелиев, президент на България в мандата 2012-2017 г. Той разказа за свое посещение в Бразилия, когато тогавашният бразилски президент Дилма Русеф хвали страната ни с думите: "България е направила най-голямата иновация, която всички ние се опитваме да се поучим - читалищата, които ги има във всяко населено място". 

"Ако искаме да успеем като държава, като нация, ние трябва да имаме правилен подход и план. Ако нямаме правилен подход, планът няма да успее и обратното - ако имаме правилен подход, но планът ни е грешен, пак няма да успеем. Крайно време е културата да бъде такъв приоритет", добави Росен Плевнелиев. 

"Поканен съм да говоря по много трудна тема, която е важна не само за България, но особено за младите, които трябва да вземат решение дали да останат в държавата", обърна се към всички участници във визионерската гала вечер специалният чуждестранен гост-лектор тази година Матиас Теодор Фогт – основател и директор на Института за културни инфраструктури на Саксония в речта си под надслов „Културни предпоставки на иновативните общества“. 

Той изброи редица статистически данни, според които в края на 20 век в българските села в България живеят нула души, а това по думите му, не води до развитие. Без симбиозата между града и селата, градската система няма да функционира.  Изкуственият ентелект и роботите няма да променят това изоставане. Дали ще се промени нещо по този въпрос, остава да се надяваме, каза Фогт.

Според него, в България се нуждаем от помощници, а кои могат да бъдат най-големите ви помощници, попита Матиас Фогт и отговори: "Огледайте тази зала, тук е събран бизнес елита на България". По думите му, в днешните сложни времена можем да потърсим решение в "капитала на страстта". Страстта - към това което правим, работим, създаваме е тази, която е необходима на гражданите и бизнеса, за да подготвят силите на страната за бурните времена, заяви той. 

Уважаеми предприемачи, обърна се Матиас Фогт към гостите на галаверята "Хоризонти", бъдете активни и попитайте младите си служители как може да се повиши капитала на страстта във вашата компания. Обяснете на младите си служители какво е страст и колко много означава тя за вашата компания и ги оставете да помислят самостоятелно и да ви предложат нови проекти. Сигурен съм, че може да използвате страстта, с която управлявате бизнеса си в полза на страстта в цялата страна, завърши изказването си Фогт.

Младата цигуларка Диана Чаушева, носителка на множество награди изпълни от сцената на "Хоризонти 2023" "Брилянтна фантазия "Фауст" от Хенрик Виенявски. 

Матиас Фогт и президентът Росен Плевнелиев отговориха и на въпроси, изпратени от гостите на галавечерята. 

"Инвестицията в култура е инвестиция в човешкия потенциал и просперитета на едно общество. Това обаче неминуемо води до по-високи очаквания към управляващите на това общество. Осъзнавате ли значимостта на нейната роля в България?" беше първият въпрос, отправен от модератора Виктор Божинов към президента Плевнелиев. "Ние трябва да можем това, което се прави добре по света, да го правим добре и в България, да имаме националното самочувствие, че го правим както трябва. Това, което ни води напред е разбирането на елита, че културата е важна и оттам нататък да можем да помагаме по специфични програми, с които да мерим смисъла и прогреса напред по един разумен начин", отговори той. 

"Какви са вашите наблюдения в обществата, в които имате най-голям опит? беше вторият въпрос, отправен към гост-лектора Матиас Фогт. 

"По отношение на министерствата, имаме старите правила, които съществуват. Това е ситуацията, на която се натъкнах през 1989 г. Послушах мнението на хората, открих разлика в диалектите. Имаше воля за помощ, както за театрите, но и на различни форми на култура. Така че изготвихме закон за културата, за финансиране на културата. Тъй като тогава не бях специалист, подходът ми беше да се обърна към министертвото на финансите и на правосъдието, на базата на което изготвих следващи и следващи варианти. По този начин се научих, слушайки хората, проучвайки реалната ситуация. Това е причината закона на Саксония да бъде одобрен и да продължава да действа", разказа Матиас Фогт.  

Според него, забавянето на реформата в структурите не помага. "Необходима ни е флуидната интелигентност на младите хора. Важно е какво искат младите хора като тук не става въпрос само за високо възнаграждение и възможност за личен живот. Става въпрос да има атмосфера, която да позволява на младите хора активно да се занимават с различни неща. Това е общество на участието. Изключително важно е да се види тази атмосфера не само в лицето на културни институции, но и като възможност за младите да се организират. Това е моето приканване за създаване на такъв капитал на страстта", добави Фогт.  

"Културните посланици на дадена страна са тези, които изграждат позитивния й имидж навън. Какво може да направим като общество, за да произведем повече такива посланици и как можем да подсилим ефекта от тяхната дейност за бизнеса и обществото ни?" беше третият въпрос, чийто отговор имаше горчив привкус. 

"Ние се проваляме най-вече в колективното ни усилие да работим за доброто име и репутация. Няма друга нация като нас, която да се кара за всичко. Хърватите въобще не са по-добри от нас в 90% от нещата, които правят, гърците също. Гърция в последната статистика на Европейския съюз е втората най-бедна държава на ЕС, задмината от Румъния, както и от Хърватска. Тези държави бяха далеч зад нас преди 6-7 години. Какво се промени – казаха си, че за три неща няма да се карат“, каза президентът Плевнелиев.

Дайте да седнем на една маса като елит, като общество и да се разберем да не се караме поне по три важни теми, призова Росен Плевнеливе, защото иначе нито едно дете няма да остане в България. Първото, по думите му, е европейския път на България, продължаваме с интеграцията еврозона и Шенген. Второто – доброто име и репутация на България. И трето икономиката на държавата, която трябва да е плод на обществен консенсус. 

"Българските политици, които обясняват, че всички сме корумпирани, нарушават Конституцията, която ги задължава да работят за доброто име и репутацията на страната. Всякакви кризи има навсякъде, нека да не допускаме и духовна криза", призова Плевнелиев.

"Как се изгражда културна инфраструктура, кой трябва да поеме водещата роля - държавата в лицето на министерството на културата, общините, културните дейци или самото общество чрез частни инициативи? Каква е ролята на бизнеса за утвърждаването на културните ценности в съвременното общество?", гласеше следващият въпрос, зададен към Матиас Фогт. 

"Най-важното е аудиторията, публиката. Сега в Германия сцената на изкуството е доста по-ефективна в пост ковид ситуацията. Важна е публиката и е хубаво успоредно със събитията на големите институции да имаме тези малки събития, това би било най-добрия подход да създадем културни посланици на България", отговори Фогт. 

Последният въпрос беше отправен както към президента Плевнелиев, така и към чуждестранният гост. "Как трябва да подходим към следващите поколения, за да не загубят посока предвид високата скорост, на която живеем? Изкуственият интелект може ли да обърка допълнително възприятието за култура и културни ценности?" 

Плевнелиев разказа, че още през 80-те, когато е завършвал висшето си образование дипломната му работа в Техническия университет е била по темата за изкуствения интелект. "Къде сме днес? Ако питате колко корумпирана е България в ChatGPT, знаете ли какъв ще е отговорът? Имаме потенциала след 5 години да сме по-богати и по-развити от Естония. Идва технологична революция, дайте да се издърпаме от блатото и ще бъдем по-богати", призова Плевнелиев.

Матиас Фогт пък даде пример, как са тествали с ChatGPT да се имитират поеми на известни автори, но това се оказало абсолютно невъзможно.