Христо Панчев, "Грийнпийс": Няма да е изненада, ако Черно море отново позеленее

Разрушаването на язовир "Нова Каховка" е огромна екологична катастрофа. Проучване на "Грийнпийс", базирано на сателитни данни показва, че приливната вълна преминава през жилищни райони, петролни рафинерии, бензиностанции, електроцентрали, складове. Това е свързано с изтичане на химикали, петролни продукти, отпадни води, пестициди, изкуствени торове, което за чувствителните екосистеми на Черно море ще означава възстановяване с десетилетия. Ще има негативни последици и за България, но цялостното отражение върху чистотата на Черно море ще е значително по-малко от катастрофалните щети, които наблюдаваме по течението на Днепър в самата Украйна. Това заяви в интервю за "Мениджър нюз" Христо Панчев, координатор в инициативата "Зелено възстановяване на Украйна" на "Грийнпийс" за Централна и Източна Европа.

- Г-н Панчев, вече се появиха първи прогнози на чужди експерти, че България ще бъде засегната от последиците от разрушаването на яз. Каховка. Доколко са основателни тези опасения? 

- Да, България е черноморска държава и негативен ефект върху страната ни без съмнение ще има. Язовирът на река Днепър беше с обем около 26 пъти по-голям от този на яз. Искър, говорим за 18 куб. километра водна маса, която носи със себе си какво ли не.

Днепър, заедно с Дунав са двете най-големи реки, които се вливат в Черно море, а то по своята същност е затворено море. Това прави естествената среда и екосистемите му силно уязвими. Така че, ако значително количество замърсяване попадне в него, то ще се задържи много по-дълго време и ще се разпространи в акваториите на всички черноморски държави. 

Ясно е също, че морското течение се спуска от север и след Украйна и Румъния слиза към българската акватория. Институтът по океанология е потвърдил, че замърсените води вече са достигнали Черно море, но за момента са само в украинската акватория. Все още няма яснота в какви количества, кога и дали замърсяване ще достигне българския бряг.

- Говори се за сериозни екологични щети, които ще траят десетилетия. Какви ще са измеренията им в българската акватория на Черно море? 

- Все още е рано да бъде направена цялостна оценка на щетите за Черно море. Разрушаването на язовира на 6 юни обаче е огромна екологична катастрофа.

Проучване на "Грийнпийс", базирано на сателитни данни показва, че приливната вълна преминава през жилищни райони, петролни рафинерии, бензиностанции, електроцентрали, складове. Това е свързано с изтичане на химикали, петролни продукти, отпадни води, пестициди, изкуствени торове и какво ли не. Стотици тонове машинно масло изтекоха още в първите дни на бедствието.

Да не забравяме и освобождаването на утайките по дъното на язовир Каховка, които още пазят токсичните следи от аварията в "Чернобил", а и от цялата история на промишленото замърсяване, завещана ни от СССР. За чувствителните екосистеми на Черно море всичко това наистина означава възстановяване с десетилетия. 

- Кои са първите ефекти от екологичните щети, които ще видим и усетим? Промъкват се дори и тревоги за радиационно замърсяване? 

- Като видими ефекти, вероятно ще зачестят сигналите за отломки, изплували тук и там. Няма да е изненада, ако морето отново позеленее, заради ефекта от изкуствените торове върху развитието на определени водорасли. За останалото трябва да следим данните от институциите.

По отношение на радиационното замърсяване, следим ситуацията с АЕЦ "Запорожие". Нивото на водата в язовира вече спадна драстично. От 17 метра преди разрушаването, до под 3 метра вчера. Критично спадат и нивата и във водния резервоар, от който се черпи вода за охлаждане на реакторите. Пет от шестте реактора на централата бяха спрени още през септември 2022 г., но дори след като верижната реакция спре, е необходимо продължително охлаждане, докато реакторът се приведе в студено състояние. Първоначално беше съобщено, че последният работещ реактор ще бъде приведен в студено изключване, но впоследствие Държавната инспекция по ядрено регулиране на Украйна индикира, че руснаците, които контролират централата, не позволяват това да се случи и съответно реакторът да се приведе в най-безопасно състояние. Като остава в "горещо изключване" обаче, той има нужда от много повече вода за охлаждане, а това предвид ситуацията може да се превърне в сериозен проблем.

В нормална ситуация проблеми с охлаждането и опасност от изтичане на радиация не би следвало да има. Притеснението обаче идва от това, че централата продължава да е окупирана от руската армия и ние няма как да сме сигурни за техните намерения. Особено в светлината на това, което се случи на язовир Нова Каховка и на всичко, което Кремъл причинява на Украйна.

С всеки ден се увеличават доказателствата за това, че разрушаването на язовира на 6 юни е причинено от експлозия. Да припомним и за ракетната атака върху същата язовирна стена още през ноември 2022, както и за другите проходи над Днепър, които руснаците взривиха след себе си, докато се изнасяха на източния бряг на реката тогава.

Отдавна стана ясно, че здравият разум е напуснал Кремъл, основна цел там е оцеляването на режима, а хората – и свои, и чужди – нямат никакво значение. Точно поради това и рисковете от инцидент в АЕЦ "Запорожие" не бива да се изключват.

- Как ще се отрази всичко това на страната ни в икономически план и особено върху туризма?

- Негативно, разбира се. Руската агресия в Украйна нанася икономически щети върху целия регион. Миналата година на нашия бряг изплуваха мини, тази ще трябва да чистим отломки от плажовете. Ако говорим специално за туризъм, не бива да забравяме, че най-ценният ресурс за този отрасъл е природата. Освен човешки животи, тази война погубва и безценна природа. За пръв път в историята открито се говори за екоцид и за огромните последствия от това. 

Но, цялостното отражение върху чистотата на Черно море ще е значително по-малко от катастрофалните щети, които наблюдаваме по течението на Днепър в самата Украйна. Дори в нашата акватория да се отчетат замърсявания в идните седмици, теченията ще ги отнесат, ще се разтворят в огромния обем вода и всичко рано или късно ще е пак "в норма".

Трябва да признаем, че проблемът със замърсяването на нашето море не е от 6 юни, а от десетилетия. Това обаче не ни спира да плажуваме по бреговете му. Но по отношение на туризма сега се сблъскваме с голям имиджов проблем. За чуждите туристи това е регион, в който се води война. Сега вече отлично знаят и къде се влива Днепър и вероятно много от тях ще променят плановете си за почивка. Без чиста природа няма туризъм, независимо дали си я разрушаваме сами или с това се е заел друг. 

- Има ли превантивни мерки, които могат да бъдат предприети за защитата на българското крайбрежие от екологично бедствие? 

- Не. Институциите като Изпълнителната агенция по околна среда, Регионалните здравни инспекции, Националният институт по метеорология и хидрология могат да изследват водата за замърсители, да следят посоката на морските течения и да информират своевременно при евентуални проблеми. Но превантивни действия по отношение на самото замърсяване на морето няма как да бъдат взети. 

Сега е важно институциите в лицето на Министерството на околната среда и водите да използват ситуацията, за да засилят сътрудничеството си с останалите черноморски страни за обмен на данни и за цялостна работа по ограничаване на замърсяването на Черно море. Не само в момента, но и занапред. Изправени сме пред бедствие, предизвикано от целенасочените действия на конкретна държава. Добре е всички да знаят това, когато започнат да изплуват отломки или спаднат приходите от туризъм по морето. Всички ефекти от това бедствие трябва да бъдат следени и постоянно комуникирани открито с обществото.