Какви са предимствата и недостатъците от въвеждането на четиридневна работна седмица

Идеята за въвеждане на четиридневна работна седмица периодично се появява в публичното пространство през последните години. Все повече фирми по света решават да експериментират, съкращавайки работните дни от пет на четири. БТА събра мнения от представители на работодатели, синдикати и „Човешки ресурси“ за това какви са предимствата и недостатъците от въвеждането на четиридневна работна седмица.

По-добър баланс между личен и професионален живот, намаляване на болничните и на трудовите злополуки и повишаване на производителността са сред най-често изтъкваните ползи от въвеждането на четиридневната работна седмица. От друга страна възниква проблемът за необходимостта от назначаване на допълнителни служители, което от своя страна води до увеличаване на разходите за персонал.

Недостиг на квалифицирани служители и увеличаване на разходите за персонал

Когато работодателят и работещите договорят организация на работното време, която да удовлетворява и едната, и другата страна, а и клиентите, това е добре дошло, коментира пред БТА Жасмина Саръиванова, главен експерт „Социален диалог“ в Българската стопанска камара (БСК). Един от основните проблеми при съкращаването на работната седмица от пет на четири дни би бил недостигът на квалифицирана работна ръка. Можем да си представим как недостигът на кадри, който съществува в момента в държавата, а и в целия Европейски съюз, може да се отрази върху работата на едно предприятие. Представете си, ако работодателят няма достатъчно квалифицирани кадри и те работят четири дни през седмицата, как това ще се отрази на състоянието на фирмата, но и на клиентите, които обслужва, коментира Саръиванова. По думите й съкращаването на работната седмица ще наложи наемането на повече хора, което от своя страна ще увеличи разходите за персонал. Недостигът на кадри е много голям и представете си един работодател, който трябва да се лиши от най-добрите си специалисти в рамките на един ден от седмицата, той ще е принуден да направи разходи за наемане на други, посочи експертът.

По думите й съкращаването на работното време не би било възможно във всички сектори. Трудно би станало, където има непрекъсваем процес в производството, посочи тя. Ако в една счетоводна фирма това може лесно да се организира, то си представете въвеждането на една четиридневна работна седмица как ще се отрази на здравни заведения, на училищата, коментира експертът. Според Саръиванова въвеждането на четиридневна работна седмица ще бъде трудно и за социалната система на страната.

По-висока производителност, намаляване на болничните и трудовите злополуки

Пред БТА националният секретар на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) Величка Микова коментира, че намаляването на продължителността на работната седмица трябва бъде регламентирано със законови промени. В момента работната седмица в България, по силата на закона, е петдневна, а работното време седмично може да е до 40 часа, т.е. може да се съкрати седмичното работно време, но в рамките на пет дни. Затова от синдиката смятат, че ако въобще се въвежда четиридневна работна седмица, това изисква промяна в законодателството.

Промяна в законодателството без социален диалог не може да се осъществи, коментира Микова. Според нея съкратената работна седмица не може да бъде приложена еднозначно и навсякъде. В обществения транспорт, в болниците, в медиите, където работата не може да бъде оставена - там, където производственият процес е непрекъсваем, просто работната седмица не може да се намали, допълни тя. 

По думите на Микова съкращаването на работната седмица би имало полза и за работодателите, и за служителите. От едната страна работодателите ще спестят от режийни разходи, а от друга – служителите ще имат по-добър баланс между личен и професионален живот. Ако се стигне до съкратена работна седмица, може би наистина ще се подобри производителността на труда, с оглед на това, че работникът ще е по-отпочинал и ще може да осъществява по-добре ежедневните си задачи, коментира Микова. Тя добави, че вероятно ще се намали броят на болничните и на трудовите злополуки. 

От друга страна, ако се въведе по-кратко работно време, трябва да се помисли за трудовото възнаграждение на служителите, защото то се измерва с извършената работа за съответното работно време. И когато говорим, че по-малко ще работим, означава, че ще получаваме по-малко, а това синдикатите не го приемат и затова трябва да търсим компенсаторни механизми, добави още националният секретар на КНСБ. 

Все по-често се търсят работни позиции със съкратено работно време

В интервю за БТА Надя Василева, председател на Българската конфедерация по заетостта и експерт по "Човешки ресурси" коментира, че у нас има почва за въвеждане на четиридневна работна седмица, стига обаче да бъде законово уредено, без това да навреди на никоя от страните. 

Ясно е, че когато се въвежда четиридневна работна седмица, в 90% от случаите заплатата не се променя, тя продължава да бъде като за петдневна работна седмица. Има плюсове от гледна точка на това, че при такъв модел служителите успяват да се фокусират, да се концентрират и понякога са доста по-ефективни и производителни, коментира Василева. 

Според нея този модел на работа може да бъде въведен във всички сектори, но след прецизна подготовка. Веднага би могло да бъде въведено в офиси, където хората не работят в 24-часов режим, добави тя. Василева посочи, че при евентуално съкращаване на работната седмица ще се наложи да бъдат наети още хора, което може да се окаже проблем, тъй като у нас има „хроничен глад“ за кадри. В следствие на демографската ни структура и почти никакъв внос на работна ръка отвън, икономиката ни боксува и ако не се промени законодателството от гледна точка на по-лесно внасяне на хора отвън, в зависимост от това къде имат нужда самите работодатели, ще имаме голям проблем, смята Надя Василева.

По думите й при четиридневната работна седмица служителите ще имат много по-добра хармония между работа и личен живот. Тя добави, че се превръща в тенденция хората да търсят работни места с намалено работно време и такова, което им позволява да работят на две места.

Във всички случаи COVID-19 научи работодателите, че може да се работи отдалечено и то доста добре, което също позволи налагането на четиридневна работна седмица много по-лесно и се видя, че това би могло да се случи, добави Василева. 

Работещ ли е моделът на четиридневната работна седмица? 

Пред лятото на 2019 г. русенската консултантска фирма „СИП 2000“ въведе четиридневната работна седмица и продължава с този модел на работа и до днес. Пред БТА управителят на дружеството Петър Петев коментира, че съкращаването на работните дни не се е отразило върху дейността на фирмата, не са намалявани и възнагражденията на служителите.

Съкращаването на работното време може да се възприеме като икономическа мярка за ресурсна икономия, съкращаване на разходи. Целта ни обаче беше друга – създаване на една по-друга корпоративна култура. Ние нямаме нито работно време, нито работно място. По отношение на финансите не сме намалявали заплатите на служителите, в същия момент това не се отрази на приходите на компанията. През последните две години увеличихме възнагражденията с между 10 и 20%, разказа Петев. 

Ние сме консултантска компания, която подпомага публични администрации в правен аспект и бизнесът ни позволява да работим по този начин, като това по никакъв начин не се отрази негативно. На първо място мотивацията на служителите се повиши неимоверно. Със сигурност мотивацията, настроението в компанията, корпоративният дух се промени в положителна посока и то неимоверно и за дълго. Това със сигурност не навреди на компанията, обясни Петев.

Според него загубването на служител заради мениджърска грешка струва много повече пари впоследствие. Еднократно увеличение на заплатата в годината струва по-малко, отколкото възстановяването на идентичен служител на това работно място, добави още той.