Мариана Кукушева: Хлябът се превръща в труднодостъпна храна за голяма част от хората

Нашата себестойност, която определя доставната цена на хляба, се променя и вече се променя ежедневно. Един от основните фактори, който е свързан с този факт, е точно цената на транспорта. Нашата цел не е по-висока цена на хляба, а устойчиво производство без сътресения и в същото време запазване на потреблението, защото то пада, което говори, че хлябът от ежедневна храна се превръща в труднодостъпна храна за голяма част от хората. Това заяви в ефира на Нова телевизия председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева. 

По думите ѝ, оптимизацията не е възможно да бъде направена повече и не е възможно социалната натовареност на хляба като основна храна да продължи да бъде плащана от хлебопроизводителите. 

"В момента браншът е изправен пред страшен икономически натиск, който е свързан не само и единствено с покачване цената на пшеницата на световните борси, но и с покачване на всички други съпътстващи разходи, свързани с производството на хляб. Говорим за цена на електроенергията, за цена на транспорта, говорим за цена на труда, говорим за разходи, свързани с кредитите, с логистиката, със стандартите, на които отговаря българското хлебопроизводство", каза тя.

Икономическият натиск е толкова висок в момента, че поставя моите колеги в състояние на невъзможност да продължат да реализират своята продукция ежедневно под себестойност. Не съм дошла да обвинявам, нито да плаша някого, най-малко българските потребители. Грижата ни е да запазим нашите производители и да оставим хляба достъпен до българските потребители, посочи Кукушева.

"Може би най-големият ни апел е насочен към най-уязвимите групи - пенсионери, социално слаби, нискодоходни групи. Молбата и вниманието ни са насочени в момента, предлагайки три варианта на правителството", каза тя. 

Първата възможна мярка, която ние изпълняваме и в момента, е свободният конкурентен пазар. Конкуренцията е точно тази, която продължава да поддържа ниските доставни цени на хляба. Това е изпитан пазарен механизъм, който обаче в същото време отразява и състоянието на бранша. Второто наше предложение е, ако държавата се опитва да регулира цената на хляба, да каже кой ще плати тази регулация. Какъв икономически инструмент ще има, за да покрие разликата между себестойността на хляба и доставната цена на хляба? Третият механизъм, който е въвеждан вече и ще облекчи джоба на българските потребители, се нарича нулево ДДС на хляба", заяви Кукушева, като добави, че точно благодарение на този механизъм цената на хляба се е задържала в рамките на пет години.

"Предлагаме решения. Даваме си сметка в какво състояние в момента е държавният бюджет. Търсим решения, защото, запазвайки бранша, ние пазим и българското производство. Не поставяме условия. Това е нещо, което трябва да реши държавата, ако застава зад каузата хлябът да продължи да бъде достъпен, възможен и присъстващ на всяка българска трапеза", коментира тя.

По думите ѝ, доставната цена на хляба в последните пет години не е променяна. "Фактът, че успяхме в последните пет години да задържим доставната цена на хляба, за която отговаряме ние, говори, че браншът е абсолютно икономически ориентиран и е конкурентоспособен", заяви тя.

Кукушева коментира и новия регистър за храните, който ще бъде създаден от управляващите. "Категорично сме подкрепили общото становище с аргументи против, защото така нареченият нов регистър въвежда нова административна тежест, която винаги покачва цените", заяви тя.