Министърът на образованието: Липсата на задължителна матура по математика е една от най-големите грешки

Министерството на образованието и науката е готово с анализа си на тазгодишните изпити в края на 12-ти клас. Според образователния министър Красимир Вълчев това, че не е въведена задължителна матура по математика преди години, е една от най-големите грешки.

„Единственият задължителен изпит е по български език и литература, а останалите държавни зрелостни изпити се избират обикновено от ученици, които се чувстват по-подготвени по съответния предмет. И съответно резултатите са по-високи", заяви министърът на образованито, цитиран от Нова телевизия.

„За мен основният проблем си остава ниският брой зрелостници, завършили профилирана подготовка, които са избрали матура по математика, физика и химия. Това поставя пред предизвикателство инженерното ни образование, поставя пред предизвикателство редица важни индустрии. Смея да твърде, че един от най-важните въпроси за социално-икономическото ни развитие е да подобрим резултати по математика и природни науки заради липсата на хора в секторите“, допълни министърът на образованието.

РЕЗУЛТАТИ

Добър 4,27 е средният успех на зрелостниците от задължителната матура по Български език и литература /БЕЛ/ тази година. Няма нито един зрелостник, който да е получил 0 точки на двете матури, проведени през тази изпитна сесия. Най-високи резултати на матурата по БЕЛ са получени в София, Смолян, Варна, Пловдив и Русе.  Сливен, Силистра, Шумен и Разград пък са регионите, които традиционно показват по-ниски резултати.   Спрямо миналата година, зрелостниците от Плевен са отбелязали по-добри резултати тази година и това е единствената област, повишила резултатите си.  Спрямо 2024 година, през 2025 година почти двойно нараства броя на зрелостниците, които имат 100 точки на втората матура, както и 100 точки на матурата по БЕЛ. Много добър 4,81 е средният успех на зрелостниците от втория изпит.

„Най-общо резултати са съпоставими с тези от предходните години. Не можем да очакваме нещо различно, тъй като системата е същата. Може да се каже, че випуските са до голяма степен сходни, така че и резултати са сходни.  Това, което системата не е направила към настоящия момент поради няколко обективни причини, е така наречената оценка на добавената стойност и оценка на развитието, която трябва да съпоставя резултатите на една група ученици на входа и на изхода на един етап на образование. Това е ни една от амбициите ни за следващите месеци”, обясни образователният министър Красимир Вълчев.

ПРОГРАМИ

 „Затова  и тази година направихме крачка към това по-голяма част от задачите да са насочени към формиране на умения.  Едно от основните ни предизвикателства е да пречупим културата за учене. Тази култура се възпроизвежда с учебните програми, възпроизвежда се в най-голяма степен с оценяването. Оценяването дава знак кое е ценно как да учат децата”, допълни Вълчев. МОН е стартирало работа по нови учебни програми.  Вълчев поясни, че идеята е през септември да се представят малки документи, условно наречени визии или концепции за промяна във всички учебни програми  по отделните предмети.