Могат ли българите да успяват повече?

Тези дни моята племенница, асистент по психология в университета в Амстердам, ми прати много интересно изследване на народопсихологичните детерминанти на българите.

Методологията е на прочутия нидерландски учен Хофстеде.

Чел съм книги с изобилно позоваване на тези изследвания на Юлиян Генов (“Защо толкова малко успяваме”) и на Михаил Минков (“Защо сме различни”), български антрополог от екипа на самия Хофстеде.

Методологията изследва българите по шест детерминанти: 

(1) Разстояние до властта

(2) Индивидуализъм

(3) Мъжественост

(4) Избягване на несигурност

(5) Дългосрочна ориентация

(6) Снизходителност (емпатия)

Като цяло, българите сме:

- отдалечени от властта и приемаме властовата йерархия в обществото;

- по-скоро колективистичен народ, като не харесваме проявата на качества и предпочитания извън колектива/групата;

- по-скоро женско общество, което работи, за да живее и цени свободното време;

- изключително силно избягващи несигурността и поемането на риск;

- тачещи Историята и традициите, но прагматично решаващи в делата си, като “истината” зависи от времето и ситуацията;

- с изключително ниски нива на снизхождение, толерантност и емпатия към другите извън групата.

Сравних тези качества с няколко народи - всички с православна религия: сърби, руси, румънци и гърци. Препокриването е впечатляващо - всички са страни с много слаба предприемаческа и много силна колективистична, женска (!) култура, със силни предпочитания към избягване на несигурност.

Добрата новина - България е с най-ниски стойности от изброените в избягването на несигурност и най-лесно приема промяната (макар доста по-малко от западните страни). Също, след гърците ние най-трудно приемаме властовата йерархия в обществото и недосегаемостта на властимащите.

Лошата - българите са най-малко снизходителни и толерантни към другите, чуждите и най-слабо приемат поведение извън стандарта на Групата. А заедно с русите - за нас “истината” е най-относителна, зависеща от обстоятелствата.

България върви смело към предприемаческа икономика, а българите по-малко от народите на другите сходни страни приемат и се притесняват от авторитети и с незадоволително място в обществото - чудесни предпоставки за развитие на демокрацията спрямо авторитаризма (но все още по-силен като нагласи) и пазарната икономика (макар колективистичните нагласи да пречат). Просто тази култура на промяна трябва да се насърчава и да се вдъхва самочувствие на българите, че могат сами да са господари на живота си.

Лошите страни на изследването показват защо е толкова успешна руската пропаганда у нас  - защото стъпва на традиционни нагласи за условност на истината, силата на вярванията, историята и ритуалите, които генерират силна нетолерантност към всички, които не споделят същите възгледи. Това е огромен проблем за нашето общество и задача на нашите държавници е да модернизират обществото по посока да мисли повече рационално и по-малко мистично.

Младите поколения имат всички възможности да обърнат тези културни нагласи и да конвергират нашата към европейската култура: повече хоризонталност, индивидуализъм, мъжественост, поемане на риск, толерантност.