Могат ли да се избегнат трудовите инциденти?

Към средата на април 2026 г. има спад на общия брой на трудовите инциденти. Отчетените трудови инциденти към момента са 126, за сравнение през същия период на 2025 г. те са били 157. Фаталните инциденти на работното място са 26 при 36 за същия период на 2025 г. Наблюдава се и лек спад при нетравматичните увреждания, довели до смърт, техният брой е 14 при 19 за същия период на миналата година. Това заяви за БТА изпълнителният директор на Главната инспекция по труда Екатерина Асенова по повод Световния ден за безопасност и здраве при работа, който се отбелязва всяка година на 28 април. 

Акцентът на кампанията през 2026 г. е поставен върху психосоциалните рискове и тяхното въздействие върху здравето, безопасността и работоспособността на хората. 

В най-новия глобален доклад на МОТ "Психосоциалната работна среда: глобални развития и пътища за действие" се посочва, че лошо проектираната, неефективно организирана и неадекватно управлявана работа е причина за над 840 000 смъртни случая годишно в световен мащаб. Повечето от тези случаи са свързани със сърдечно-съдови заболявания (исхемична болест и мозъчен инсулт) и психични разстройства.

Психосоциални рискови фактори според доклада:

• Удълженото работно време е критичен психосоциален рисков фактор. Той е пряко свързан с повишения риск от сърдечно-съдови заболявания и инсулт. Въпреки рисковете за здравето си, в световен мащаб 35% от работниците работят повече от 48 часа седмично.
• Тормоз и насилие: През своя професионален живот 23% от заетите в световен мащаб са били подложени на поне една форма на насилие или тормоз, като 18% са жертви на психологически натиск.
• Несигурност на работното място: Липса на яснота в ролята и нестабилна заетост.
• Дисбаланс между усилия и възнаграждение: Чувство за несправедливост и ниско оценяване на труда.
• Напрежение: Високи изисквания, съчетани с ниска степен на контрол върху задачите.

Авторите на доклада отбелязват, че дигитализацията и използването на изкуствен интелект трансформират начина, по който работните задачи се координират, наблюдават и оценяват. Тук попадат и новите форми на заетост, включително работа през платформи, разнообразни договорни споразумения и разширяване на дистанционната и хибридна работа. 

Европейската агенция за безопасност и здраве при работа (EU‑OSHA) също определя психосоциалните рискове като едно от най‑сериозните предизвикателства пред съвременния труд. Агенцията посочва, че почти 45% от работещите в ЕС съобщават за фактори, които застрашават психичното им здраве, а 27 % от работниците в ЕС изпитват стрес, тревожност или депресия, причинени от работата. Тези рискове се усилват от ускореното въвеждане на дигитализацията и изкуствения интелект.

По данни на Главната инспекция по труда през 2025 г. у нас са докладвани 61 случая на нетравматични увреждания на работното място (инфаркти, инсулти, белодробни емболии и др.), от които 58 са с летален изход. През първото тримесечие на 2026 г. тези случаи са 10 броя, от които 9 са причинили смърт. Към момента тези инциденти у нас не се признават за трудови злополуки, ето защо от КНСБ ще настояват за преразглеждане на законодателството. 

Състояние на трудовия травматизъм у нас

По данни на Националния осигурителен институт за 2025 г. декларираните трудови инциденти през 2025 г. са 3117, от които 2826 са признати за трудови злополуки (2823 за 2024 г.). От тях 2356 са настъпили на работното място, а 470 – при отиване или връщане от работа. 

Най-много трудови злополуки са регистрирани в София – почти 39%, в Пловдив са 10,39%, Варна – 6,67%, София област – 5,36%, Стара Загора – 3,79%. Секторите с най–голям брой трудови злополуки, станали на работното място или при изпълнение на служебни ангажименти, са „Преработваща промишленост“ – 565, „Търговия“ – 383, „Транспорт, складиране и пощи“ – 303, „Строителство“ – 208, „Държавно управление“ – 125, „Образование“ – 101, „Хуманно здравеопазване и социална работа“ – 93, „Доставяне на води; Канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване“ – 85, „Добивна промишленост“ – 73, „Административни и спомагателни дейности“– 65 и други

Загубените календарни дни от трудови злополуки за цялата 2025 година са общо 144 008.

Средната продължителност на временната неработоспособност по повод трудова злополука през 2025 г. е почти 51 календарни дни, което е със седем календарни дни по-малко от регистрираното през 2024 г., отчитат от НОИ.  

Данните на НОИ показват, че през първите три месеца от 2026 г. са станали 762 трудови злополуки. От тях 578 са се случили на работното място, а други 184 – при отиване или връщане от работа. Спрямо същия период на миналата година броят инцидентите, признати за трудови, е намалял с 24. Секторите с най–голям брой трудови злополуки, станали на работното място или при изпълнение на служебни ангажименти, са „Търговия на дребно“ (79), „Държавно управление“ (69) и „Сухопътен транспорт“ (61).

Регистрирани са 7 смъртни случаи, като пет от тях са на работното място. Три от фаталните инциденти са в сухопътния транспорт. 

Общият брой на загубените календарни дни поради трудови злополуки за първите три месеца на 2026 година е 21 285.

От своя страна КНСБ отчита рязкото нарастване на смъртните случаи при трудови злополуки през 2025 г. - 76 загинали работници, или с 12 повече спрямо 2024 г. Фаталните инциденти продължават да се концентрират в сектори като сухопътен транспорт – 12 случая (спрямо 5 за 2024 г.), търговия – 10 случая (спрямо 8 за 2024 г.). В сектор строителство се наблюдава намаление на смъртните случаи от 16 бр. през 2024 г. на 10 бр. за 2025 г., допълват от синдиката. 

Това не може да бъде приемано като статистика, а като сериозен сигнал за системни дефицити в превенцията, контрола, оценката на риска и организацията на безопасността на труда, коментират от КНСБ.

Конфедерацията на труда „Подкрепа“ определя ситуацията относно безопасността и здравето при работа като критична. В т. нар. „светъл сектор“ от икономиката повече от 40% от трудовите злополуки не се декларират. Съобщават се само смъртните, инвалидните, или тези, за които има съобщения в социалните мрежи, отчитат от синдиката. 

Идеи за законодателни реформи 

„Настояваме една от първите задачи на новата власт да е укрепването на Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“. Ограниченият брой нископлатени инспектори е единствената държавна опора срещу грубите нарушенията и трудовите злополуки. Българските трудови закони са едни от най-добрите в Европейския съюз, но тяхната актуализация и най-вече контролът по изпълнението им са подценявани. При всеки инцидент единствените губещи са работникът и неговото семейство. Затова отново поставяме пред новата власт предложение да има законова формула за работнически инспектори по безопасност на труда“, пишат от КТ „Подкрепа“. 

„Ние считаме, че една от причините за тези заболявания (нетравматични увреждания на работното място - инфаркти, инсулти, белодробни емболии и др., бел. ред.) и високата смъртност от тях са психосоциалните рискове при работа. Тези инциденти у нас не се признават за трудови злополуки, поради което ще настояваме за преразглеждане на законодателството“, допълват от КНСБ. 

Изпълнителният директор на ГИТ Екатерина Асенова напомни, че работодателите поемат цялата отговорност по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд. И добави, че ефективният контрол гарантира спазването на въведените мерки за безопасност.

„Статистиката показва, че 90% от трудовите злополуки могат да бъдат предотвратени, ако се спазват правилата за безопасна работа. До инциденти на работното място се стига вследствие на притискане, премазване, смачкване, падане от височина и удар от падащ предмет“, посочва Асенова. 

Думите й идват на фона на информацията за поредната трудова злополука у нас - в бившия военен завод в Златоград. По време на работа машината е захванала дрехата на 67-годишен стругар и движещата се част го е повлякла. Лявата ръка на работника попаднала в работещия струг, при което са настъпили тежки контузии, съобщават от Инспекцията по труда. Пострадалият е транспортиран с въздушна линейка към болница. По случая е образувано досъдебно производство, съобщиха от областната полиция в Смолян. 

В началото на април работник на 55-годишна възраст пострада при премахване на дървета в близост до далекопровод с високо напрежение край разградското село Балкански. Тогава дърво пада върху мъжа и му счупва крака. За случая е уведомена Инспекцията по труда и се води разследване. 

Автор: Анелия Тодорова