Изгубените тетрадки, които разкриха 55-милионна мистерия около фосил

Полеви тетрадки, наскоро открити сред личните вещи на покоен палеонтолог, предоставиха ключовите липсващи подробности, от които изследователите се нуждаеха, за да завършат проучване на забележителен фосилен екземпляр от риба, открит преди почти три десетилетия.

Историята започва през 1999 г., когато д-р Ричард Кьолер открива фосила по време на изследователска експедиция на остров Пит в архипелага Чатъм. Докато изследвал западното крайбрежие на острова над залива Уайхере, Кьолер забелязал триизмерно съхранен, мумифициран фосил на риба, вграден в стръмен участък от скала, до който било почти невъзможно да се стигне. За да го извади, той изминал пеша 3 км обратно до мястото, където бил отседнал в залива Флауърпот, за да заеме стълба. След това се върнал на обекта и внимателно извлякъл фосила в няколко големи, изключително тежки блока, предава ScienceDaily.

След завръщането си в Дънидин Кьолер занесъл находката в Геоложкия департамент на Университета в Отаго. Почетният професор Дафни Лий си спомня, че тя и покойният професор Юън Фордайс веднага осъзнали значимостта ѝ.

„Тя беше напълно различна от всеки друг фосил на риба, познат от Аотеароа, Нова Зеландия“, казва Дафни.

Фосилът бил старателно подготвен от покойния препаратор на фосили Андрю Гребнеф и останал в колекцията на департамента в продължение на няколко години. В крайна сметка той привлякъл вниманието на професор Майк Готфрид, специалист по фосилни риби от Университета на щата Мичиган.

Майк вече бил сътрудничил с Юън по няколко изследвания, свързани с фосилни риби и акули от Нова Зеландия, и скоро започнал да проучва необичайния екземпляр. Изследователите установили, че 1,2-метровата мумифицирана риба е тарпон — вид, който днес вече не се среща във водите на Нова Зеландия.

Съвременните тарпони са едри хищни риби, които обикновено поглъщат по-малки риби цели. Анатомията на фосила подсказва, че той е живял по сходен начин. Удълженото му тяло, дебелите твърди люспи, мощната опашна перка и голямата уста, насочена нагоре, сочат към активен хищник, намиращ се близо до върха на хранителната верига.

Въпреки значимостта на фосила, изследователите се сблъскали със сериозна пречка. Липсвала ключова геоложка информация за точното място на откриването, а Ричард бил починал няколко години по-рано.

Към момента на смъртта на Юън през ноември 2023 г. вече била подготвена чернова на научна статия. Работата по изследването обаче не можела да продължи, тъй като липсвали подробните полеви данни, необходими за коректно документиране на мястото и обстоятелствата на находката. Пробивът настъпил в началото на 2025 г., когато едно от децата на Ричард, което учело в Отаго, посетило департамента с надеждата да открие снимки на баща си.

След среща с Дафни семейството на Ричард решило да дари полевите му тетрадки, включително тези от първоначалната експедиция на остров Пит.

„Това ни позволи да получим достатъчно конкретна информация за местността, за да подготвим формуляр за фосилен запис и да каталогизираме фосила по научен път“, казва Дафни.

Завършеното изследване наскоро било публикувано в New Zealand Journal of Geology and Geophysics.

Според изследователите това е първото описание на костна риба — активен хищник високо в хранителната верига — от скали с палеогенска възраст (преди около 55 милиона години) в Аотеароа.

Фосилът получил името Ikawaihere koehleri в чест на Ричард Кьолер и мястото, където е открит. Авторите благодарили също на Хайди Ланоз и на тръста Hokotehi Moriori за одобрението на името.

Майк казва, че за него е било привилегия да работи върху „забележителния фосил“.

„Той значително разширява познанията ни за еволюционната история на тарпоните и съхранява уникални и необичайни характеристики в изключителен 3D детайл“, казва той.

„Това със сигурност е сред най-важните и впечатляващи фосили, откривани досега в Аотеароа, Нова Зеландия.“

Дафни споделя, че е много щастлива, че изследването най-сетне е завършено.

„Това е подобаваща почит към Ричард, Юън и Андрю. Изключително благодарни сме на семейството на Ричард за дарението на тетрадките му — без тях това нямаше да бъде възможно.“