НСИ: Близо една четвърт от населението на България живее под прага на бедност

През 2022 г. линията на бедност общо за България  e 525.92 лв. средномесечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1 571.9 хил. лица, или 22.9% от населението на страната, съобщи Националният статистически институт(НСИ).  В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност нараства с 4.3%, а относителният дял на бедното население нараства с 0.8 процентни пункта. 

 Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните на НСИ за 2022 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22.9 до 30.3%, или със 7.4 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 44.2%, или с 21.3 процентни пункта. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните  (56.9% за 2022 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 3.3 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

Делът на бедните сред заетите лица във възрастовата група 18 - 64 години остава непроменен спрямо предходната година - 10.0%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е приблизително три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 3.2 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

 Образователното равнище оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование - 68.5% . От НСИ отчитат още, че с нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява два пъти за лицата с основно образование и над седем пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е най-нисък - 3.2%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че най-висок е относителният дял на бедните сред едночленните домакинства с лице на възраст над 65 години (61.3% за 2022 г.) и едно лице в домакинство - жена (56.2% за 2022 г.). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 21.9 процентни пункта по-висок, отколкото при мъжете. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 35.4 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 г., изчисляват от националната статистика. 

Най-висок е относителният дял на бедните сред хората, самоопределили се от ромската етническа група - 63.2%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се от българската етническа група - 17.3%. Фиг. 4. Разпределение на лицата в домакинствата по етническа принадлежност и риск от бедност през 2022 година Наблюдават се съществени различия в разпределението на бедните от различните етнически групи според икономическата им активност (фиг. 5). Сред бедните от българската и турската етническа група преобладават пенсионерите (съответно 54.5 и 36.5%), докато при ромската етническа група най-висок е относителният дял на работещите лица - 34.0%. По отношение на безработните лица най-висок е относителният дял на бедните безработни сред ромската етническа група - 30.6%, при 21.5% от турската етническа група и 10.7% от българската етническа група, показват още данните на статистиката.