НСИ: Всеки втори у нас е сменил поне веднъж населеното място, в което живее

52.4% от жените и 47.6% от мъжете в България са променили поне веднъж през живота си населеното място на своето местоживеене. В периода между двете преброявания (2011 - 2021 г.) е била последната промяна на местоживеенето за 44.5% от мъжете и 55.5% от жените на възраст 15 - 74 навършени години.  Това сочат данните от изследването „Миграция и миграционно поведение“  на  Националния  статистически  институт(НСИ), оповестени днес .

В проучването са обхванати всички лица на възраст 15 - 74 навършени години, които живеят обичайно в 16 373 случайно избрани жилища. Анкетирани са 12 906 души в посочената възрастова група.  В структурата на причините за последната промяна на местоживеене, без значение кога се е случила тя, водеща е „Встъпване в брак/съжителство“ (28.3%), следвана от „Работа“ (21.1%) и „По-добри условия на живот“ (17.8%).

Наблюдават се различия в зависимост от пола. Докато за 35.3% от жените встъпването в брак/съжителство без брак е причина за промяната на местоживеенето, то за мъжете основен фактор за последната миграция е работата (27.6%). Търсене на по-добри условия за живот е довело до установяване в настоящото населено място за 19.1% от мъжете и 16.9% от жените. Образованието е причина за текущото местоживеене на 13.4% от мъжете и 13.6% от жените, мигрирали поне веднъж през живота си.

Работата се е превърнала в основната причина за смяна на местоживеенето, става ясно още при анализа и съпоставянето на данните от двете последни преброявания. Тя е посочена като водещ фактро за смяна на адреса на пребиваване (22.9%), следвана от образованието (19.1%) и едва на трето място е встъпването в брак/съжителство (18.7%).

Най-съществено е намалението на дела на жените, мигрирали за последен път през периода 2011 - 2021 г. заради встъпване в брак (23.5%). При мъжете също е регистрирано такова намаление до 12.7%. Същевременно значително е увеличението на хораата за които основната причина за последната миграция в този период е образованието. В последните десетилетия с промяната и утвърждаването на свободното придвижване на хората все повече се увеличават както потоците на напускащите или завръщащите се в страната, така и на краткосрочните емигранти, туристи и пътуващи в чужбина лица.

Данните от изследването на НСИ показват още, че за десет години (2011 – 2021 г.) за повече от три месеца без прекъсване в чужбина са пребивавали 7.5% от българите на възраст 15 - 74 години. От тях 37.0% са били извън България за период от три до шест месеца, 18.1% - от шест месеца до една година, а 44.9% - за повече от една година. Основна причина за престоя им извън страната независимо от срока на пребиваване е работата. Водещата причина, поради която хората, били в чужбина, са се завърнали в страната, е приключване на работа (изтичане на договор) - за 20.1% от тях. Следват семейните причини за завръщане - присъединяване към семейство/родители/близки (18.1%) и други семейни причини, включително грижи за близки (17.0%).   

С взето вече решение за промяна на текущото си местоживеене в страната са 2.4% от хората на възраст 15 - 74 години, а 2.9% възнамеряват да се преселят, но все още нямат окончателно решение. Със слабо изразено желание са 8.5%, а без желание за миграция - 86.2% от лицата в съответната възрастова група.

Наблюдават се незначителни различия в намеренията за миграция вътре в страната по пол. Във всички групи потенциални вътрешни мигранти делът на мъжете е малко по-голям отколкото на жените, а без желание за миграция са 84.9% от мъжете и 87.3% от жените.

Сравнението на данните за потенциалните вътрешни мигранти от текущото изследване и проведеното през 2011 г. показват, че няма съществени промени в нагласите по отношение на преселването вътре в страната. През 2021 г. най-висок е делът на хората с взето решение за миграция вътре в страната сред младите на възраст 15 - 19 години (7.1%) и 20 - 29 години (6.1%). С нарастването на възрастта делът на тази група потенциални мигранти намалява. 

Аналогични са данните и по отношение на втората група хора, които възнамеряват да се преселят, но все още нямат окончателно решение. По-големи са дяловете на тези, които са със слабо изразено решение за миграция. Най-голям е делът им във възрастовата група 20 - 29 години (14.0%), който с нарастване на възрастта намалява до 2.5%. Относителният дял на потенциалните мигранти с вече взето решение е най-малък сред лицата, самоопределили се като българи (2.3%), а най-голям - сред представителите на други етнически групи (4.5%). Най-често не изразяват желание за миграция вътре в страната, самоопределилите се към турската етническа група (88.1%). 

Сравнението на данните по степен на образование показва, че има известни различия в нагласите за промяна на местоживеенето вътре в страната. Нискообразованите лица по-рядко изразяват желание и имат намерение да мигрират вътре в страната, докато сред лицата със средно или висше образование дяловете на потенциалните мигранти са по-големи. Сред българите с начално и по-ниско образование 92.5% нямат желание за миграция, докато сред тези с висше образование делът е с 10.4 процентни пункта по-малък, добавят от НСИ.