Парламентът прие на първо четене бюджета за 2026 г.

Със 143 гласа „за“, 81 – „против“, и без „въздържали се“ парламентът прие на първо четене законопроекта за държавния бюджет за 2026 г. Подкрепиха го от „Прогресивна България“ и ДПС. „Против“ гласуваха от ГЕРБ – СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“. 

Предвижда се дефицитът по консолидираната фискална програма за тази година да е в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).

Заложените приходи, помощи и дарения в проектобюджета са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро.

Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1 на сто от БВП.

Предвижда се общите средства за капиталови разходи през 2026 г. да достигнат 9,360 млрд. евро, като в т.ч. влизат тези с национално финансиране от 4,028 млрд. евро и с европейско финансиране от 5,331 млрд. евро (в т.ч. Националният план за възстановяване и устойчивост).

От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. – в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи. 

Законопроектът залага намаляване на разходите за персонал с 10 на сто, считано от 1 септември, с изключение на общините, военнослужещите, заетите лица по Закона за МВР, по Закона за ДАНС, по Закона за НСО, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража и по чл. 5 от Закона за лечебните заведения. 

Предвижда се повишаване на приходите от опериране на тол системата и увеличение на винетните такси с 30 на сто, от 1 август 2026 г., както и увеличение на акцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия от същата дата.

По време на дебата от опозицията критикуваха заложения в проектобюджета дефицит и липсата на реформи. Управляващите обясниха, че това е бюджет „на наследството“ и с него показват истината. 

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев определи проектобюджета за 2026 г. като „смел, но не и безразсъден“.  

„В този бюджет, въпреки всички обвинения за липса на размах, всъщност има амбиция и смелост – смелост да представим състоянието на публичните финанси такова, каквото е, без трикове и фокуси, които създават погрешни очаквания, и амбиция да постигнем финансова дисциплина и стабилност чрез мерки, реформи и спиране на видимите „кранчета“ и невидимите „течове“, през които изтичат обществените пари. Този бюджет не се поддава нито на страха, нито на изкушението да бъдат изопачавани реалностите", заяви Донев. 

Високият дефицит и още по-високият дълг бяха най-остро критикувани от депутатите от "Продължаваме промяната", "Демократична България" и ГЕРБ-СДС.

От "Възраждане" подчертаха, че в предложената план-сметка няма реформи, а от ДПС въпреки подкрепата си, също не спестиха критиките си.

Депутатите от "Прогресивна България" допълниха, че това не е техния бюджет, защото в него има наследени проблеми, а голяма част от разходите вече са направени през годината.

Премиерът Румен Радев изслуша дискусията, но не взе участие в нея. 

Депутатите намалиха срока за предложения между първо и второ четене на законопроекта на пет дни.