Удължаване, продължаване: Отново без редовен бюджет и поредно отлагане на мерки за свиване на дефицита

Политическата криза продължава да държи бюджетната процедура в безпрецедентна ситуация. Ден след ден се засилват аналогиите с периода в началото и средата на 1990-те – време на разпад на социалистическата структура в икономиката, затворени банки, хиперинфлация и практически фалирала държава под бремето на огромен външен дълг. Да припомним само два случая: след изборите от декември 1994 г. новосформираното социалистическо мнозинство приема бюджета за 1995 г. едва на 5 май 1995 г.; след макроикономическия колапс на управлението на Жан Виденов и последвалите предсрочни избори през април, мнозинството на ОДС одобрява бюджета за 1997 г. на правителството на Иван Костов едва на 28 юни 1997 г. Следват повече от 20 години дисциплина и като цяло спазване на стъпките и сроковете в бюджетния процес.

Разбира се, икономическата картина сега е несравнима. Може би именно това подхрани дързостта да се експериментира с бюджетната процедура – първо служебното правителство изобщо не внесе пакета бюджетни закони в миналия парламент, след това пък новият дори не се захвана цял месец да гледа този път формално предложената фискална рамка. Така неизбежно стигнахме до ръба – на 10 юни изтичат правомощията на изпълнителната власт да се разпорежда дори с 1 лев публични средства.

Затова и народните представители се активизираха и тази седмица на бюджетна комисия одобриха както проект за ново удължаване на действието на бюджетния закон за 2022 г. , така и решение за одобряване на приходи, разходи и трансфери, както и подредбата по приоритети на плащане. Последното всъщност е много важно – ако правителството може да харчи само до размера на приходите, то очевидно част от желаните разходи ще трябва да се отложат и именно законодателната власт трябва да каже в каква поредност да се изпълняват плащанията. Както изглежда мнозинство в пленарна зала за приемането на удължителен на удължителния закон и нарочното решение за разходите и трансферите ще има, така че непосредственият риск от „спиране на държавата“, като вече популярно се определя ситуацията, ще бъде избегнат.

С това обаче не се решават важните предизвикателства пред публичните финанси. До края на май дефицитът на консолидирана база вече е 1,2 млрд. лева – при излишък за същия период на 2022 г. от 600 милиона. Разходите растат с над 17%, като освен пенсиите, чийто ефект леко се преекспонира, растат субсидиите, текущата издръжка, а вече и капиталовите разходи. Същевременно данъчните постъпления растат с 11,5%, като голямата разлика с предходни периоди е слабото изпълнение на приходите от ДДС. Както се вижда от данните, факторите са няколко – спад на цените при внос, увеличен данъчен кредит за износители, въведени преференциални ставки от средата на миналата година. Казано просто, министърът на финансите вече няма инфлационен бонус, няма ги и еднократните събития от миналата зима и пролет, когато увеличено търсене и високи цени дадоха и пряк ефект в повече внесен данък върху добавената стойност.

Извън това, поне до април, се наблюдава добро изпълнение на останалите основни приходоизточници. Приходите от социални и здравни осигуровки растат с близо 18% спрямо същия период на 2022 г., от корпоративни данъци – с над 19,4%, от данък върху доходите – с 14,4%, а неданъчните приходи се увеличават със 17,4%. През юни се очакват и значителни постъпления от корпоративен данък, а както вече стана известно от предварителни публикации, предприятията са отчели значителен ръст в печалбите. Отделно ще влязат и средства от еднократните данъци от енергетиката. По всички личи, че ще има възможности за разплащания през юни и юли, а вероятно и през август, още повече, че ще могат да се ползват и натрупаните средства в единната сметка за временно покриване на касов дефицит. 

Всичко това решава въпроси от процедурно естество и управление на ликвидността за дни и седмици, но не преодолява същинските предизвикателства пред фискалната позиция на България. Нито с удължителния закон, нито с нарочното решение на Народното събрание се фиксира тавана на бюджетния дефицит за 2023 г. Ако нищо не се предприеме, такъв дефицит ще има и това изисква да се емитира нов дълг – но и това няма как да стане, без в редовния закон за бюджета да се запише колко точно дълг може да издаде едно бъдещо правителство. Няма и стъпки към конкретни мерки за намаляване на дефицита – било за ограничаване на разходи, било за отмяна на данъчни преференции (популистките експерименти със ставките по ДДС например) или за допълнителен дивидент за сметка на свръхпечалбите в държавните предприятия.

За всичко това трябва да се обсъди и приеме редовен бюджет – и това включва пълния пакет закони за държавния бюджет и бюджетите на НОИ и НЗОК. А най-добре дискусиите да се водят заедно с параметрите за бюджета за 2024 година. Ако евентуално ново правителство има истински ангажимент към придвижване на приемането на еврото, то трябва да представи солидно обоснована средносрочна фискална рамка с ниски дефицити.