Българите не "са най-зле"

Българите са най-зле - тези думи се чуват често, щом стане дума за организирана престъпност и корупция, коментира "Дойче веле". Едно ново изследване оборва това твърдение - чрез някои интересни сравнения между България, Гърция и Западна Европа.

Префектът на Марсилия "дарява" брат си с обществени поръчки за милиони евро и организира покупка на гласове за преизбирането си. А кметовете на известния с мафията си френски островен департамент Корсика живеят не по-малко опасно от босовете в българския футбол, изтъква аташето по митническите дела към френското посолство в София Пиер Салдучи. В същото време френското правителство твърди, че организирана престъпност в страната няма. Случаите на корупция сред френските полицаи били едва 20, а сред митничарите - само два. Филип Гунов от софийския Център за изследване на демокрацията се съмнява в истинността на тези твърдения и припомня, че наскоро във Франция 7 митничари бяха уличени в контрабанда и корупция. Заедно с италианския криминолог проф. Винченцо Руджеро, Гунов е автор на монографията "Организираната престъпност и корупцията в Европа".

”В рамките на изследването посетихме и Великобритания, където научихме за стотици случаи на полицейска корупция. Именно този вид подкупност е най-често срещаното прегрешение сред държавните служители в Европа - от Финландия до остров Крит. В цяла Южна Европа пък - от Румъния до Испания, корупцията здраво се загнездва в съдебната система. Във Великобритания, в скандинавските държави и Холандия това явление е много по-рядко. Интересна е и една друга географска зависимост. В Северозападна Европа организираната престъпност се практикува преди всичко от престъпници от дребен и среден калибър. А на юг-югоизток тя все повече се слива с корупцията на „белите якички” (главно сред държавните служители) и с висшата политическа корупция, какъвто е и случаят с България”, твърди старши изследователят Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

Българският случай

Изследването на Филип Гунов и Винченцо Руджеро разглежда под лупа някои от уникалните особености на организираната престъпност и корупцията в България след 1989 година. Страната навлиза в демократичните си времена с относително малоброен елит - овластената партийна номенклатура на БКП и нейните сателити обхващат едва 8 процента от населението. Дотогава организираната престъпност е осъществявана от Държавна сигурност с нейните контрабандни канали, пазар на наркотици почти няма, а МВР санкционира доста вяло всекидневната битова корупция. Тези явления се изострят рязко покрай преразпределението на държавните активи - приватизацията. Бившата номенклатура масово назначава нови капиталисти, които слагат ръка върху най-печелившите сектори от тогавашната държавна икономика.

По време на югоембаргото в началото на 90-те години избуяват не само контрабандата, но и рекетът, а организираната престъпност прониква в държавния апарат, съдебната власт и партиите. И след влизането на България в Европейския съюз мафията продължава да оказва влияние върху управлението и на централно, и на местно равнище - това се вижда най-вече по време на избори. Лобистки групи непрестанно налагат определени корпоративни интереси чрез законодателството. Назначенията в правосъдната система и нейните решения се дирижират от „посредници”. В системата за събиране на приходите назначенията на чиновници на всички равнища са подчинени на корупционни практики. И до днес българската организирана престъпност продължава опитите си да използва правоприлагащите институции, за да получава облаги (например обществени поръчки) или да отстранява своите конкуренти, четем в изследването за корупцията и организираната престъпност в Европа.

Мафия по гръцки

От години Гърция заема едно от първите места в Европейския съюз по размах на корупцията, а през 2010-та е посочена от "Трансперънси Интернешънъл" като най-корумпираната страна-членка. Пак по данни на международното антикорупционно сдружение, обемът на раздаваните в Гърция рушвети се равнява на 8 процента от брутния й вътрешен продукт. Корупционните практики в страната често се обясняват с традицията на рушветчийството в Османската империя и/или с чисто гръцкия манталитет на "факелакията" - пари в плик.

Но изследователите виждат далеч по-убедителни причини за разцвета на гръцката корупция. Сред тях на първо място е огромният размер на публичния сектор и свързаният с него чиновнически апарат. Корупционните практики в южната съседка на България са улеснени и от още обстоятелства: бюрократичният апарат в Гърция е тежко централизиран, в сила са огромен брой закони, които дават широки възможности за интерпретация. Освен това в страната е налице мрежа от държавни учреждения, нямащи никаква връзка помежду си.

„Проявите на организираната престъпност в Гърция често надхвърлят дори българските представи за наглостта и силата на това социално зло”, смята Тихомир Безлов. За пример той дава опита на гръцката полиция и специалните части да атакуват пристанище на остров Крит, чиито жители са били уличени в активен трафик на дрога към Европа. След като преговорите не осигурили на властите достъп в укрепеното село, се стигнало до въоръжен сблъсък, при който било установено, че половината от жителите са въоръжени до зъби.