МВФ: Данъчните реформи на Гърция предлагат ценни уроци за други страни

Макар и в някои отношения уникален, опитът на Гърция предлага изключително ценен и широко приложим урок, според доклад на МВФ, озаглавен „Как данъчната администрация подпомогна икономическото възстановяване на Гърция“. Това предаде за БТА гръцката агенция АНА-МПА.

„Постоянните усилия, основани на добро управление, внимателна последователност и инвестиции в хора, могат да превърнат реакцията при кризи в трайна институционална сила“, се подчертава в доклада и се добавя: „Днес тя е една от само петте страни от Европейския съюз, които отчитат първичен бюджетен излишък. Това е поразителен обрат, който подчертава докъде са стигнали публичните ѝ финанси. Промяната отразява в не малка степен трансформираната данъчна администрация, която постоянно запълва пропуските в спазването на правилата и възстановява фискалното доверие – един от тихите двигатели зад по-широкото икономическо възстановяване на Гърция.

Последната годишна проверка на състоянието на гръцката икономика от МВФ (консултацията по член IV) установява, че страната е в добра позиция да се справи с външни сътресения, включително тези, произтичащи от войната в Близкия изток. Това отразява засилената фискална устойчивост и финансова стабилност. Първичният излишък нарасна до близо 5% от БВП през 2024-2025 г., а съотношението държавен дълг към БВП е спаднало с около 65 процентни пункта от пика си през 2020 г. Паралелно с това се подобриха условията за финансиране, като суверенните спредове се върнаха до нива, наблюдавани за последно преди световната финансова криза през 2008 г.

Програмата за реформи не е приключила. Но мащабът и последователността на обрата в Гърция предлагат ценни уроци за други страни, които преследват данъчна реформа. Новата работа на МВФ в тази област подчертава две основни прозрения. Първо, правителствата не могат да постигнат целите си за фискална реформа, освен ако данъчното облагане не е справедливо, надеждно и прозрачно. Второ, изграждането на тези възможности може да отнеме време. В Гърция реформата се разгърна в три взаимно подсилващи се фази – стабилизиране (2010-12 г.), институционално изграждане (2013-17 г.) и дигитална трансформация (2018-2025 г.) – подкрепени през цялото време от развитието на капацитета на МВФ.

2018-2025: Дигитална трансформация

„Въпреки че дигиталните инструменти бяха въведени по-рано, решителният тласък дойде, след като институционалните основи бяха здраво установени. На този етап данъчната администрация разполагаше с управлението, уменията и доверието, необходими за осъществяване на дигитализацията. Между 2020 и 2025 г. отчасти в отговор на пандемията Гърция внедри интегриран набор от дигитални системи – от анализи в бек офиса до електронно фактуриране в реално време и свързаност с точките на продажба.

Тези реформи улесниха спазването на изискванията за данъкоплатците и предоставиха на одиторите по-точни инструменти за идентифициране на рискове и насочване на прилагането на закона там, където е най-важно.

Резултатите бяха ясни. Спазването на изискванията за ДДС се подобри значително, като приходите от ДДС се увеличиха с 2,4 процентни пункта от БВП за 15 години, от 7,1% през 2010 г. до около 9,5% през 2025 г.“

Благоприятният цикъл и уроците отвъд Гърция

Като цяло реформите на Гърция създадоха благоприятен цикъл: по-доброто управление позволи дигитализацията; дигитализацията подобри спазването на правилата; по-високите и по-надеждни приходи засилиха общественото доверие и фискалния рейтинг. До 2025 г. съотношението данъци към БВП на Гърция се е повиши до 28% през 2025 г., в сравнение с 20,5% през 2009 г. Въпреки че ръстът на приходите отразява и по-широки икономически и политически промени, подобренията в данъчната администрация изиграха централна роля, като разшириха данъчната основа, засилиха правоприлагането и увеличиха доверието в системата.

Пътешествието продължава. Следващото предизвикателство е да се направят последните постижения трайни – чрез въвеждане на нови начини за работа дълбоко в ежедневните процеси. Приоритетите включват по-систематично използване на анализи и изкуствен интелект за управление на рисковете, свързани със спазването на изискванията, по-нататъшно подобряване на услугите и доверието за данъкоплатците и гарантиране, че уменията и персоналът са в крак с бързите технологични промени.

Макар и в някои отношения уникален, опитът на Гърция предлага изключително ценен и широко приложим урок. Постоянните усилия, основани на добро управление, внимателна последователност и инвестиции в хора, могат да превърнат реакцията при кризи в трайна институционална сила.