България е пред фалит?

Държавата е в „катастрофа”, пред „фалит” е, заплашва я „гръцки сценарий” заради огромните задължения в енергетиката, дефицита в бюджета, подготвяния нов дълг, задълженията на общините и недостига в здравеопазването - казва опозицията и твърди, че бързите предсрочни избори са не само задължителни, но и неизбежни.

„Пълни глупости”, „истерия”, „спекулативни твърдения”, „няма основание за паника” - отговарят управляващите. Защото бюджетният дефицит е в рамките на планираното, новата емисия е според гласуваното в бюджета, фискалният резерв е по-голям, а проблемите в енергетиката са наследени и предстои да бъдат решени.

Четиримата икономически експерти, към които Дойче Веле се обърна с четири въпроса, са сравнително умерени в отговорите си и избягват крайните оценки - както в едната, така и в другата посока.

За състоянието на българската икономика

Лъчезар Богданов от "Индъстри Уоч" посочва, че има признаци на растеж. „Макар и слабо, инвестициите и заетостта нарастват. Би следвало и публичните финанси да са в по-добро състояние, но политическата нестабилност влияе на приходите. Налице е и увеличение на някои разходи като пенсиите, което води до риск от дефицит, по-висок от планирания”, казва Богданов.

Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество”, също отчита леко подобрение, движено от стабилизирането на европейската икономика. „Вътрешните фактори за растежа обаче са все още слаби, а инвестициите остават на нива, които са значително по-ниски от преди кризата. Тоест, външната среда ни дърпа нагоре, но вътрешната среда не е благоприятна. При бюджета динамиката е негативна - събираемостта на приходите куца. При планиран растеж от 9% данъчните приходи се увеличават едва с 1.67 на сто, което е индикация за проблеми със заложения бюджетен дефицит”, посочва Ангелов.

Старши икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев не вижда коренна промяна на статуквото - икономиката не дава отчетливи положителни сигнали, а най-големият проблем е, че не се създават работни места. Това рефлектира върху бюджета, като основното притеснение в това отношение са не данните за изпълнението, а политическата нестабилност и популисткото говорене, което може да резултира в раздуване на разходите и издънване на бюджета.

Преценката на професор Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания при БАН е, че състоянието на икономиката не е добро, като въпросът опира до здравината на публичните финанси. Според него, основни икономически индикатори очертават ситуация, която не може да генерира благоприятна перспективна оценка.

Фалит, катастрофа, гръцки сценарий?

И все пак: „фалит” и „катастрофа” са твърде силни думи, още повече - „гръцки сценарий”, смята Георги Ангелов. Но определено се задават сериозни проблеми, движени от енергетиката, железниците, бюджетните дефицити, спирането на еврофондовете и евентуалните финансови корекции по тях.

„Не споделям драматичните очаквания за "гръцки сценарий" - фискално основата ни остава стабилна. Има обаче опасности, които са свързани с нестабилност и популизъм, както и със скритите дисбаланси и дългове. Все пак дисбалансите в енергетиката, макар да могат да се превърнат в огромен структурен проблем, едва ли могат да катурнат бюджета по гръцки сценарий”, казва Петър Ганев. Мнението му споделя и Гарабед Минасян, според когото България няма проблем с държавния дълг.

Лъчезар Богданов обяснява, че непосредствено опасни са само дългове, гарантирани от държавата (като при БДЖ), докато хипотезата за останалите е, че кредиторът сам си носи риска. В енергийния сектор обаче проблемът е траен - при сегашното регулиране и сегашните цени, загубите са предварително заложени - над 1 млрд. годишно. В някакъв момент ще трябва или да се правят радикални реформи, или тези загуби да бъдат „прехвърлени” на гърба на данъкоплатеца, посочва експертът.

Според Георги Ангелов, притеснително е най-вече това, че правителството отрича проблемите и нито взима мерки за тяхното ограничаване, нито дори оценява размера им. Петър Ганев твърди на свой ред, че е налице „тотално оглупяване на тема енергетика” и „нищонеправене по важните теми, като пазар на труда, образование и пенсионно дело”.

Отговорността на управляващите

Основната характеристика както на предишното, така и на това правителство е отказът от реформи, коментира Лъчезар Богданов. Мнението му споделя и Георги Ангелов: „Освен това правителството води политика на борба срещу инвеститорите, включително чуждестранните, и въпреки обещанията за намаление на контрабандата и сивата икономика отбелязва по-лоши резултати при събираемостта в митниците”, уточнява Ангелов.

„Правителството няма шанс за каквато и да е форма на ефективно управление. Не толкова поради некомпетентност, колкото поради тотално недоверие и слугуване на господари с мъгляво загатнати действителни намерения. Главната вина за съществуващия хаос носи мнозинството в НС, чиято цел е власт на всяка цена. Управляващите партии са се превърнали в партийно-фирмени образувания за лично и колективно облагодетелстване”, коментира Гарабед Минасян.

Натрупване на социално напрежение

Според Георги Ангелов, икономиката ще е определяща за политическата ситуация. Както сочат и проучванията, заетостта и икономическото развитие са основен приоритет на обществото. Понеже не може да отговори на тези желания, правителството завива към идеологическа и популистка реторика, която обаче домакинствата не могат да усетят в джоба си, казва Ангелов.

Петър Ганев е на друго мнение. Той смята, че решаващи ще са по-скоро фактори отвъд икономиката, тъй като в момента политиката доминира над разума в икономиката.

Лъчезар Богданов посочва, че никаква социална политика не може да заглуши естественото недоволство при стагниращи инвестиции и липса на работни места, а Гарабед Минасян застъпва мнението, че проблемите на България са свързани с неспособността на елита да овладее вътрешните негативни тенденции. Паралелно с това е налице натрупване на социално напрежение, което най-вероятно ще доведе (трябва да доведе) до радикално преосмисляне на социално-икономическото управление на страната, казва Минасян.

Източник: "Дойче веле"